Мировата майка е единство във всичко – всичко е в нея.

Приготвена е една утроба да приеме божественост и в същото време реална е майчината болка независимо от благовестието. Но липсата на земна опорност в изживените дни на детето и на зрелия мъж, Който ще бъде разпнат, не може да не даде основание на Дева Мария да признае и потачи Божеството, Което е родила, за да бъдат оправдани и болките, с които живее всеки ден. Логично е една майка да има болка за детето си, дори след това то да е Божество, иначе няма да бъде майка! А за радостта на признанието…, а за възможността доброволно да се съгласи да Го даде в жертва…

Има посочен пример в Старозаветието – две майки се скарват за едно дете и отиват при Соломон да отсъди правото. Соломон изважда меча: „Ще ви го разделя на две.“ Тогава истинската майка изрича: „Дайте го на другата, за да бъде живо!“ Така Соломон решава големия въпрос. Истинската майка може да даде детето си, защото обичта ѝ е повече от страданието! Така прави и Дева Мария: „Защо болката ми да бъде по-голяма от служението на моя син?!“

Така Мировата майка дава своя Син, Който носи меч на духовното живеене. Тя, тази Вечност, винаги ще идва и ражда своите Синове. Мировата майка е единство във всичко – всичко е в нея. Тя е радостта на материята, че може да бъде одухотворена; тя е изворното начало на бъдните синове, които с един мах ще могат да викат души.

Из списание „Нур“, бр. 2/1997