Нищо не си правете в живота като кумир, защото кумирът съществува като съображение на ума и като страх, че ако не му се покориш, няма да може да ти даде блага. Кумирът е смутителят на волята за еволюция; кумирът е спънидинамиката в човека! А го изграждат не само като кумир, той е и олтар – олтар, на който евреите трябва да занесат триста добичета, които да нямат никакъв недостатък.

И това беше трагедията до известна степен, когато еврейството влезе чрез апостол Павел в т. нар. поведение на обреда, който остана пак вън от нас. Човечеството има и досега поведение на олтар вън от нас. За първи път в световната история и в културите ние поставихме въпроса за олтар, който е вътре у нас – Книгата на Живота. Там няма друго какво да принесете в жертва освен това, което ви е давало до този момент правото на преценки – вашият ум на философи (един от Седемте Лъча на еволюцията). А той е много удобен; много удобен е защото той ви извади от пещерата. Но това, че излязохме от пещерата, не значи да му правим като на кумир поклонение!

Философията е това – да ви даде категории, мисълта да ви даде преценки. Но откровението ви дава божествено знание. Преломността е именно знанието, свободата.

Из „Откриване на учебната 2002/2003 година“, списание „Нур“, бр. 4/2002

Още по темата:

Кумирите в културата на човечеството (видео)