Целостта носи освободено от съзнание служение!

Лъчът на Предаността е Лъч на всеотдайност, защото всичко трябва да носим: нито вечно на трона, нито вечно на колене, нито вечно на коня… – вечно с Отца! Най-висшият еволюционен път е безусловното отдаване на Твореца – за да сме в Целостта. Затова като всеотдайност, като енергитичност Лъча на Предаността съм го кръстил Лъч на Целостта!

Лъчът на Целостта може да бъде наречен и Лъч на осъзнатото служение. Още по-точно би било ако се каже, че предаността е освободено от съзнание служение, тъй като съзнанието може да поражда съображения. Съзнанието се гради от воля, от интелект и от емоционалност, но предаността може да бъде показана само от интуицията! Проницанието е, което й дава енергия. Когато сте великият Аз, предаността е освободено съзнание на цялостно служение!

Предаността е безпричинно поведение – в нея съображение няма!

Преданият може да бъде наречен тръгнал на път за подвиг или за осъществяване на дело, но това е просто една визия – единствено целостта може да се отдаде на преданост!

Предаността не може да бъде проблем на щедрост в материалното царство и следователно не може да има таблица, по която да се степенува нейната приложност. Тя не се дели на градуси – и най-мъничката преданост, която давате, е безусловна. Щом има условия, това вече не е преданост, а поведение, проява на морал. Жертвата в предаността не може да бъде преценявана от добродетели – тя е предназначение!

Всеотдайната жертва е път за обожествяване! В нас е вложено Диханието, но имаме и образ, а това е израз на неосъществена цялост. Ние трябва да доведем образа до подобието, като го принуждаваме в идеята за Целостта да прави еволюция. И колкото повече същности усвояваме, толкова по-цялостни ставаме.

Човек трябва в свободата да вижда предаността – да се освободи от себе си заради другия! А това вече е приложена преданост – каквато прави Иисус в Своята житейска пътека. Ако Иисус Христос не беше предан в Своя Голготски път, ако Той не беше предан в Своето Разпятие, нямаше да осъществи Възкресение. А Възкресението е Живот! Онзи, Който е натоварен да изпълни дълг и предречие, ще възкръсва, ще живее. Това е Целостта – Живот в Бога, да узрее човек в Безпричинната Причина, Която го изгражда като Човек-Бог! Защото само Животът е цялостен, другото са елементи на развитието!

Целостта като вътрешен копнеж е вяра; като търсено познание – тревога; като свобода – идея за жертва! Това са пътищата за себенадмога.

Предаността е жертвена действеност – това е нейният отличителен знак! Тя не може да бъде отбелязана без приложност – в нея бъдеще време няма – тя е реална, живителна! Тя е отговорност към еволюцията!

Предаността като воля е път за ново битие! Предаността като цел е човек да има идеал за себе си, т.е. да знае за какво прави своето дела! Предаността като служение е жертва за другия! Предаността като служение е отговорност към Духа – не за личната, а за Мировата съдба!

С воля, цел и служение живее преданият: с воля за ново, с цел за себе си, със служение за другия!

Лъчът на Целостта е духовна енергия, която съхранява човека в пътя на жертвата и го пази във визуалност за едно утвърдено бъдеще. Целостта на предаността е приложена жертва за бъдеще! Тя е реална божественост на една изчистена визуалност – че другия е, когото сме търсили. Само когато в другия видите себе си, тогава ще сте осъществили завета на Христос: Обичай врага си! И тогава ще можете да кажете не само „обичай врага си”, но и „нямам враг, имам събожник”. Събожникът е съпътник във вечността, защото неговото и вашето Дихание са едно и също. Тогава вашата жертва към другия не е просто жертва към него – тя е жертва към Космичната даденост. Събожникът ще стане белег на цялост! Ако човек не може да изгради такава преданост към другия, той не може цялостно да се отдаде.

Предаността е стълбица към отговорността!Енергията на предаността е, която има грижа за сигурност в предопределението, а изворната сила на отговорността има приложност в предназначението. Затова казвам, че земята ни учи на преданост, Небето ни приема в отговорност на осъщественото!

Ето как трябва да разберем този странен Лъч, който сътрудничи в цялата наша корпусност, който сътрудничи в цялата космична Божия даденост. Този Лъч е най-богатият, затова е Лъч на Целостта. Човек трябва да е отработил другите Лъчи, за да може да изгради този. Лъчът на Целостта събира всички Лъчи, за да направят човека бог в развитие. Така можем да говорим за едно открито небе, т.е. за една безкрайна пространственост, в която осъществяваме предаността.

Из „Седемте Лъча на еволюцията“