Независимостта короняса и освети институцията Българска държава!

Историята на България като вложена политика на възможностите в националния дух на нашия народ само тук има над 1300 години битие, а преди това – повече от 2-3 хилядолетия.

Най-голямата доблест на българския народ е Независимостта! Тя е национална потреба, при наличие на държава с територия, но подвластна; тя е право на достойнство на българите.

Най-същностната страна на Независимостта е правото да искаме обединена България. И единствената сила, която мотивира жертвите ни, е свободата – свобода от сюзерена и от международния надзорник; свобода от наложените контрибуции; свобода да присъстваме на международни конференции, отнасящи се до съдбата на собствената ни държава…

Като исторически феномен и като историческа даденост Независимостта сублимира онова, което енергията на еволюцията е градила в нашата история. Ние водим битки за освобождение, но го получаваме, без да имаме свобода! Цели 30 години от Освобождението си нямаме свобода и цели 23 години от осъществената част на нашата национална потреба за съединение нямаме независимост.

Независимостта е отворената завеса пред олтара на свободата!

Свобода без независимост е само освобождение! Тази разлика трябва много добре да се направи…
Битката за Независимостта следва съдбата на българската национална духовност!

Ние не излизаме с четничество за независимост (четничество имаме за обединение и помощ на българите в Македония), не развяваме байраци. Тук ролята е вече на нашата дипломация, особено при княз Фердинанд. Дипломацията е пъпната връв на държавата ни с националния дух и окото на историческата ни потреба! … Дипломацията е прозрение за бъдеще, а не искане за настояще!

С Манифеста на Независимостта приносът на цар Фердинанд към българската история е безспорен. На този ден тържествува не само доблестта, а провиденцията на историческото предназначение, излязло от ковчега и направило своето велико възкресение. Това определя една нова физиономия, една дълбока бразда в историческото ни минало, от която израства споменът за предишно велико присъствие на осъществяваща се България. Да обявим своето право на личен държавен живот, на свое историческо себесъзнание, на международно присъствие с връщане трона на царете като йерархия на взаимоотношенията – това е акумулираният, изобразеният лик в историческия иконостас на българската държава в нейния акт на Независимост!

Из „Духовните дарове на България”, том ІІ