Учителството е история без автор!

Откровението е част от Мировото съзнание. Затова съм казал, че то е огледало на Истината и че Мировото съзнание е ничие. Защото образът на Учителя е вътре. Вашият образ е бъдният Учител, който прави история и който няма да Го има. Във всеки бъдещ образ има Учител, когото не могат да видят. Това велико тайнство! Това е да призовеш Върховенството да освети даровете и ти да ги вземеш като причастие. Аз не говоря за външната страна, не говоря за свещеността, с която са правени. Тайнството е вътре! Това е голямото, с което се прави история на Учителството. Затова Великият йерофант е служител, а Учителят може да е там и няма нужда да е йерофант. Мисълта, която именно Учителят е подал, трябва да влезе в Причинността и да се освети. (Има го в Молитвата на Мъдростта.) Виждате ли отговорността къде е била – да се освети мисълта ти, за да знаеш правото си на Съсътворител в бъдност. Ако ти не я осветиш, няма да ти се позволи откровение. А откровението е приливът на енергиите и знанието на планетната даденост. Това е отговорността на Учителя – другото е поведение на учениците!

Хората обикновено играят – както когато напъпи напролет дървото – изпитват необходимостта да се красят. И щом се разкрасят, блянът им, че ще бъдат плод, е голямото изкушение колко са велики. Това много често го срещах. А не знаят, че омърсяват величието си със своята лична потреба. Потребата им за величие, без да са отработени, е сланата, попарваща цвета, който е трябвало да стане плод. Това е себичността. Вашата себичност попарва предварително плода на Съсътворителя! И в нашето Общество ги имахме. И сега някои се наддават, както се казва – вирят си носа нагоре. Вярно е, че много малко очи знаят да си гледат носа. Но онзи, който разбира от френология, веднага, като види нечий нос, ще ви каже този колко ум има. Вижте, всичко е дадено! Нищо не е скрито за оня, който има очи. Нищо! В цялата физиогномия на човека е дадено. Така че, когато някой си вири носа, трябва да знае, че друг разбира от вирене на носове…

Поведението… Идеята да не се разврати човека в търсено величие. Има хубави пластове на събудени тайни в душата ви, които си търсят пробиви, дебушират, но когато покажете голота и празни претенции, в другия отдел – на посвещението, ще чакате много години.

Из „Отговорността на Мировия Учител и поведението на учениците“, сп. „Нур“, бр. 3/2005

Ваклуш Толев, откриване

Ваклуш Толев, откриване на Събор на Мъдростта, Пловдив, Музей на Съединението, 27 юли 2013