На 27 април 1866 г. се ражда Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений. Един от 13-те поименни безсмъртни българи, изведени от Ваклуш Толев чрез прозрение за предназначение от историческата даденост на нашата родина България.

Портретна снимка на Пенчо Славейков

Портретна снимка на Пенчо Славейков. Източник: ДА „Архиви“

България, това е извора на сила,
кипещ в Света светих на нашите души —
когото земна власт не може пресуши.
В струите му тече самата божа воля —
и възпои ни тя туй в робската неволя,
в свободата сега, което ще цъфти…
Трудът на нашите сърца го освети
сам бог — под знамето и в жива братска слога,
и ний да осветим днес волята на бога!…
Бог и България — единство в двойна плът!
Бог и България на клетва ни зоват,
и тая клетва ний пред кръста да дадеме —
за нея да живейм, за нея да умреме!“

Пенчо Славейков, Из „Кървава песен“

Ще дойдем и до богопрозрението на Пенчо Славейков, който дава характеристика за род и родина – Бог и България – единство в двойна плът! Обърнете милиони страници в световната култура, върнете се в дълбочините на шумери, акади и пр. , няма да намерите друг с такова прозрение – да направи плътта на собствената си родина единство с плътта на Бога! Един ще каже: Защо се срамите?, а друг – че сме единство с Бога. Тогава какъв е жребият на този народ? Че е белязан! Белязан с десетки образи на иконостаса на българската история – от конния динамик Аспарух до мъдрия цар Борис III.

Голяма будителска тайна в душата на българина е и една планина – Балканът помощник, който покровителства цялата битва на българското Възраждане. Само Пенчо Славейков можа да го нарече „побащим стар“, бдител над своя народ. Мощният Балкан – най-великата опора в душата на българина. И най-хубавата песен, която може да чуе народът ни, е песента за неговата грижовна ръка.

Из „Будителството – национална свяст“ – Списание НУР 3/1996