Седем лъча ни развиват като духовност и социалност,
като култура и цивилизация.

Седемте лъча на Еволюцията е тематика, която хилядолетията не могат да изчерпят, защото различни йерархии се докосват до езотеричното знание и следователно в различни нюанси е правено това знание достояние на човечеството. А човекът като един бог в развитие все повече се обожествява, все повече влиза в тайната на Сътворението и с тази велика тайна, осъзнато или неосъзнато, живее. Ние имаме една вибрация – лъч на знание от космичната Цялост, а древността беше казала, че човекът е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса! Затова даденото от всички космогонии и теогонии е не само знание за светоустройството, а и ръководство за овладяването му.

В акта на Сътворението, откъдето трябва да започнем, стоят две доктрини. Едната е на видимостта, на очите, т.е. доктрината на екзотеричното – следствие от това, че човекът е направен от Всемирната плът и носи всички космични вибрации. Втората е доктрината на сърцето, която е съставка от доктрината на езотеричното. Доктрината на сърцето идва от Диханието. Диханието е чистата Божественост – Божията воля, персонално приложена в лъч. Само то е на Сътворителя и затова му е в подчинение човешкият дух.

Действащите сили след Сътворението ни изграждат от първичния усет за ориентиране, от несъзнатата и неприложно съзнатата воля, която пулсира в кристала, до съвършения човек. Те събуждат чувството на признание на вложеното, което освен в проявата на образ, носи пулсация и енергии на подобие – Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие. Образът е видимото (доктрината на очите), взетото от цялата планетна плът, характеризираща божеството, а подобието се крие (доктрината на сърцето) в Диханието. То е вложеният в човешката еволюция Бог – вложен, за да Го осъществим. Затова Адам и Ева слизат на земята да работят за Божиите дела в човека, затова те ядат ябълката и стават като богове, които знаят що е добро и зло.

Търси се равновесието между Дух и Материя, за което най-велик принос дава Христос. Той – роденият, работи в Адам – сътворения. Това е Мировата цялост! Но как тя, Целостта, слиза в човека, как Божествените енергии работят в него? Именно чрез седемте лъча за развитие на човечеството. Те са:

Лъчът на Жизнелюбието
Лъчът на Молението
Лъчът на Проницанието
Лъчът на Предсказанието
Лъчът на Доктрината
Лъчът на Целостта
Лъчът на Делотворството

Във всички окултни школи има едно особено отношение и признание на т. нар. „свещена седмица“. Седем са лъчите на еволюцията, седем тела носим, седем са дните, в които светът е сътворен, седем са коренните духовни раси, всяка от които има по седем свои подраси, седем са сферите на великата космична музика. Седем са струните и в лирата на Хермес, предадена на Аполон, с която след това Орфей омайва света и укротява животните в себе си. Тук може да се постави въпросът дали на дадена от седемте планети, от седемте коренни раси влияе определен лъч, или всеки лъч във всяка една от тях работи.

За да изясним проблема и да направим паралел между източното и западното схващане, ще се спрем на теорията на тибетския махатма Джуал Кхул, който счита, че има едно взаимодействие между седем свръхкосмични лъча. Те работят още в първичния свят (и това е логично), за да бъде подготвена материята, от която след това човек ще трябва да се изведе до божество. Знаем, че тайната на инволюцията бе да се яде плодът на знанието, за да се стигне до материята – затова материята не трябва да бъде отричана, а одухотворявана! В тази тайна ние сме приготвили всичките свои тела и във всяко едно от тях работи не отделен лъч, а седемте във взаимност.

Според Джуал Кхул животът в Слънчевата система е едно продължение на взаимността на мощните космични лъчи и тази взаимност дава творческите енергии. Това е едно потвърждение на тезата ми за духовните вълни, които разделят живота на човечеството, но не на исторически периоди, както Джуал Кхул казва. Какво значи „исторически период“? Може и един ден от историята да е достатъчен, за да направи период – ден като този, в който Сътворителят рече: Fiat lux, т.е. Да бъде светлина!

Взаимността на седемте лъча е основен мотив в Еволюцията.

Всеки лъч е в хармония с Космоса. Питагор извежда числото и чрез него обосновава единството на Бог, Природа и Човек; Орфей извежда нотата и мотивира света върху ритъма… Но тези, които ни поднасят само една доктрина, не могат да дадат цялата истина. Не отделният лъч, а всички заедно имат присъствие! Доминантата на даден лъч не е свидетелство, че другите не работят. Човек в даден живот е под влиянието на конкретна зодия, но това в никакъв случай не значи (особено според теорията на прераждането), че и в другите животи все в този знак е бил, иначе не би имал душевно богатство. Всеки от нас носи всички зодии, всички планети, всички лъчи! Кое доминира и за какво сме предназначени в даден откъс от историческото време – това е нашата характеристика и биография.

Из „Седемте Лъча на еволюцията“, сп. „Нур“, бр. 5/1995