Оня, който е тръгнал да търси щастие, не разбира от щастие! Много глупаво е да измерите едно постижение като щастие. Щастие има тогава, когато не търсите щастие! Защото определението на вашата мисловност, на вашата духовност за дадена съставка, че е щастие, е толкоз преходна, колкото един минутен сън, който ви открива хилядолетната лента. То е миг! Така че когато ще кажете: „Аз съм щастлив!“, в Светото Евангелие пише: Богаташът след като прибрал изобилна реколта от нивата си и напълнил своите хамбари и си рекъл: „Е, живей, душо!“, му се нашепва: „Тази нощ душата ти ще бъде взета.“ Това ли е щастието?

Преходността на мярката, която имаме за преценка може да обезцени щастието. Точно в момента, когато кажеш, че си щастлив, изпадаш в нещастие. Който е тръгнал да търси щастие, няма да го намери! Щастието се крие във вложената ни тенденция да мерим удовлетвореност и да побеждаваме неудовлетвореното. Да го побеждаваме! Защото то ни носи изненади, от които можем да кажем по-щастлив съм. И както виждате, езикът има градуиране, степени има: щастлив, по-щастлив, най-щастлив и блажен. Блажен! И ги имаме деветте блаженства в пета глава от Евангелието на Матея: Блажен е, който… Даже блажен, не най-щастлив! Накрая след блаженствата Христос още по-хубаво казва: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.“ (Матея 5:12) Не определя от какво сте блажен и не определя наградата. Защото не може да се даде дефиниция и не бива да се обвързва човек с „това е щастието“ и да пропилее цял живот да гони химери.

Из „Школата – върху Агни Йога“, сп. „Нур“, бр. 6/1993