| |
НЕЗАВИСИМОСТТА – ПРАВО НА ТРОН И ЛИЧНА СЪДБА
Вече 15 години Ваклуш Толев прокламира идеята 28
август, датата на кончината на цар Борис III – Обединител,
да се утвърди като Ден и да се изгради Дом-светилище на 13
поименни безсмъртни българи. На 28 август тази година
Русе, градът на Баба Тонка – единствената жена сред 13 безсмъртни
българи, бе домакин на националното честване на празника.
Има личности, които не следват, а предварват живота; които
не отразяват, а предричат. Цар Борис III
– Обединител, Хан Аспарух – Основател, Княз
Борис – Покръстител, Цар Симеон
– Просветител, Св. Климент Охридски – Азбучник,
Св. Йоан Рилски – Покровител, Св.
Патриарх Евтимий – Мистик и Воин, Отец Паисий
– Будител, Васил Левски – Икона на българската
свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието,
Княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо
Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче
Михайлов – Воин на оскърбените българи. Всички тези
безсмъртници са изведени чрез прозрение за предназначение
от историческата реалност, националната даденост и законите
на съвестта.
Защо името на княз Фердинанд I не намира място в тази листа
и кое е онова, което надхвърля този, иначе изключителен за
народа ни исторически акт – обявяване на Независимостта на
България – представяме позицията на автора на идеята за Ден
и Дом-светилище на 13 безсмъртни поименни българи, Ваклуш
Толев.
Историята е изкупителка
на енергиите на еволюцията!
Ние безспорно дължим признателност на реализаторите на един
от най-съществените исторически моменти – Независимостта на
България, която фактически като феномен и като даденост изкупва
онова, което енергията на еволюцията в нашата история правеше.
Българите имахме битки за свобода, но получихме освобождение
без свобода. И бих казал, че един голям атентат Берлинският
конгрес (1878 г.) направи срещу Санстефанска България. Това
създаде необходимостта да следваме повика на нашата съдба
в идеята на това, което търсехме – цялостна България – първом
със Съединението. След Съединението продължихме търсенето
на идеята за обединение – нещо, което са нашите въстания.
Едно от най-големите въстания след Освобождението ни (освободени,
но васални) – Илинденското през 1903 г. – сложи на разпятие,
но не угаси потребата от Обединението. Безспорно във всичката
тази зловеща страница в историята и съдбата ни ние изживявахме
тревожността на липсата на независимост.
На първия наш княз Александър І Батенберг съдбата отреди
едно негаснещо в служението на Духа на България признание.
Защото той много добре отговаря на своите поданици: Вие
може да ме забравите, но Сливница – не!
Безспорно на княз Фердинанд се падна една от тежките задачи
– да продължи идеята за обединение, но и да води битка за
независимост.
Тази битка е подплатена от няколко потреби, които историческото
време и следваната съдба ни наложиха. Освен Илинденското въстание,
което отново събуди една тревога в Европа, излезе проблемът
на младотурския преврат. Той създаде една друга възможност
с прецедента Гешов – нашият агент в Турция, недопуснат на
прием с другите дипломатически представители. В същото време
имаме и стачката, която окупира Барон-Хиршовата железница
и върху която осъществяваме контрол. А Фердинад ползва един
много тънък дипломатически ход – прави среща с Австро-Унгарския
император Франц Йосиф, който го помолва да не избързва с действията
си, докато Австро-Унгария не окупира Босна и Херцеговина…
Ако бяхме обаче направили идеята за обявяване на Независимостта
си тогава, както един ден след нас Австро-Унгария окупира
Босна и Херцеговина, щяхме да бъдем на прицела на европейските
държави в идеята за бъдещо признание. Австро-Унгария изостана
с един ден и конфликтът по-скоро на нейното поведение беше
третиран в европейските политики, отколкото българското. Нашите
държавници – в лицето, разбира се, на Фердинанд и Александър
Малинов, министър-председателят – обявяват на 22 септември
1908 г. Независимостта на България. Така ние следваме своята
историческа съдба – идеята за единство на нацията в нейната,
така да се каже, престижна същност във върховната власт. Идея,
която е манифестирана в Търново, на старопрестолния Царевец
– хълмът на разрушението на минала България – с един Манифест,
в който е казано: “Съединената на 6 септември 1885 г. България
обявява своята Независимост и от княжество става царство.”
И така сме приети в света. В 1909 г. Фердинанд прави своите
обиколки и светът го посреща с Roi des Bulgares – царят на
българите. На 9 януари 1909 г. Турция признава нашата независимост.
Това е един от най-големите манифести, с които може да се
каже, че приносът на Фердинад към българската история е безспорен.
Освен това този човек – княз на България, в името на бъдеща
династия и една бъдеща история, пожертва сина си от католическото
вероизповедание в православието и предостави на историята
ни достойнство и личен просперитет…
Но защо при наличието на тези заслуги не го поставих в 13-те
безсмъртни? Много ясно казах, че ние следвахме това, което
се нарича динамика на еволюцията, а чрез историята се манифестират
и изкупват нейните енергии. Неизбежността на една колосална
политика от ХІХ век трябваше да намери своя стихнал път в
бъдещето. Така че Фердинанд І извърши дълга на една еволюция
и направи едно историческо събитие, което заслужава похвала.
И не мога да приема, че неговата бъдеща дейност в Балканската
война, Междусъюзническата и след това Първата световна война
са непреценени, но оценката, която им дават идеологиите, според
мен е под нивото на отговорността. В този човек цезаровото
начало стои по-горе, отколкото принципът на отговорността,
но не толкоз в идеята на проницанието, колкото в идеята на
потребата да се утвърди като една творческа личност.
Точно тук аз се спрях в преценката си не заради това, че
беше детрониран от властта на бъдеща България и предостави
трона на своя син (който показа много големи качества в идеята
и дипломацията), а защото историческа бе потребата да отвоюва
на един народ следваната съдба – независимост на България.
Това е може би най-големият акт в историята, но той за мен
не беше достатъчен, защото знаете, че когато съм сложил в
поредицата от 13 безсмъртни българи княз Александър І Батенберг,
аз бях казал: този човек прие идеята за Съединението пряко
Руската воля – срещу загубен трон и бъдеща династия! А в Независимостта
нямаме антитезисни представи на Запад.
Това са мотивите ми. И за Roi des Bulgares – уважения, а
за българския народ бих казал, че никой не можеше да създаде
по-добра идея да видите Византия съблечена!
Ваклуш Толев
|
