Човек, който се взира в духа и в идеите, е
следващият ни събеседник - Ваклуш Толев - водач на
сдружение "Общество - път на мъдростта". По негова
идея на 28.08. във Велики Преслав започва строежът
на паметник на тринадесетте безсмъртни българи. Ще
припомня, че 28.08. е денят, на който умира Цар
Борис ІІІ. А тринадесетте безсмъртни българи, така
както Ваклуш Толев ги е определил, са :
Цар Борис ІІІ - Обединител
Хан Аспарух -
Основател
Княз Борис - Покръстител
Цар
Симеон - Просветител
Св.Климент Охридски -
Азбучник
Св.Иван Рилски -
Покровител
Св.Патриарх Евтимий - Мистик и
Воин
Отец Паисий - Будител
Васил Левски -
Икона на българската свобода
Баба Тонка - Майка
на безстрашието
Княз Александър Батенберг -
Съединител
Пенчо Славейков - Прозрението на
българския гений
Ванче Михайлов - Воин на
оскърбените българи.
Евгения Атанасова:
- Сега казвам "добър ден" и на Ваклуш Толев!
Как определихте тези тринадесет имена за
безсмъртни, по какъв критерий точно те, а не
други?
Ваклуш Толев:
- Добър ден, уважаема госпожо Атанасова! Дължа
Ви лична благодарност, признателен съм Ви за тази
покана, която с удоволствие приех, защото това,
което в обръщението съм казал, че този дом -
светилище трябва да бъде българският социален
учебник на една приложна отговорност и на една
национална доблест. Това е една идея, която краде
бъдеще. Който не създава идеи, които крадат
бъдеще, той е изповядал оглозгани идеологии, за
които сме свидетели в продължение на векове
дори…
Е. Атанасова:
- Как така краде бъдеще?
В.Толев:
- Точно така! Ето защо съм казал, че тази идея
е един призив, където гладният за хляб…защото вие
не можете да правите институция или да правите
идея, която да ражда институции, без да нахраните
гладния…, но и гладният за идеи трябва да се
срещнат там в този дом, за да могат да решат един
от най-съществените въпроси - социалната хармония,
битието на онова, което наричаме история, която
създава историзъм. Много правилно е да ме попитате
как са определени тези тринадесет..Аз съм обиколил
цяла България, ще видите, че много институции ме
подкрепят - не само общини, не само политически
групи, не само личности…а самата потреба на нашата
история да се върне самочувствието в едно
надбягване, в което ние не знаем дали конят няма
да се спъне. Надбягване да отидем в Европа, когато
ние сме дали култура на Европа. Когато ние сме
сложили праг на инвазията на Азия и азиатщината,
ако щете, в продължение на 500 години, за да дадем
на Европа възможност да създаде поне цивилизация.
Ето защо тази вътрешна потреба трябваше да намери
опорност в прозрение, не казвам историческа
фактология, прозрение, което трябва да е
определена личността, правото на предназначение.
Следователно онова, което в обикновената
психология се нарича интуиция, тя може да
бъде мотивирана от цялата култура, но вие трябва
да я носите, но на нея да дадете предназначението
което трябва да има личността. И затова още в
увода съм казал:"Да се надмогне страха трябва да
надживеем психозата от страхове от
личности…
продължение…
