Евгения Атанасова:
- Направи ми силно впечатление тази фраза.
Страхуваме ли се от личности ние?
Ваклуш Толев:
- Българинът се страхува от личности, защото
посредствеността минава за личност. Когато е имало
личности, тези тринадесет..разбира се това не са
всички…Логично е дори да ми поставите въпроса -
защо тринадесет? И Вие ще ми го поставите. Защото
имаме 13 века въпреки числото 13 в нашия сатурнов
път. Но личността трябва да бъде освободена в
действие, а тя може да създаде това, което малко
по-горе съм казал - тя да не е роб, който ви дава
идея за свобода. Ето защо когато ме питате за тези
тринадесет и Вие ги прочетохте, прозрението ми
дава една по-богата дреха от това само, което ги
формулирам. Цар Борис наистина е Обединител, но
това не е достатъчно, че провиденцията и
предназначението като национална тенденция може би
мимолетно му даде правото да играе ролята на
обединител, но той осъществи един национален
копнеж. Ние не само от робството тъгуваме за
обединение. Ние тъгуваме за обединение и като
духовна ценност, която един негов предшественик -
Борис можа да го усети в идея на етническо
групиране, да създаде покръстване..А неговият
наследник да създаде култура - Златен век на
българска книжнина…Ето защо аз съм го нарекъл
Обединител на един посветен народ. Ние се търсихме
без чувство да оскърбим съседа, макар че съседът
играеше роля на обиден, да не кажа на алчен. Ето
защо за всеки поотделно аз слагам една дреха.
Когато говоря за хан Аспарух - Основател, ами
знаете ли, този човек надмогна бащиния зов,
надмогна това, което нашата история, нашата
социология непрекъснато повтаря - "не разкъсвайте
снопа, не разкъсвайте снопа!" Ами, я си
представете, че не беше разкъсал снопа…Че не беше
взел тази пръчка и да дойде в сърцето на
Византия да направи държава..Защо? Защото този
човек имаше идея, която краде бъдеще. Идеята беше
коя? Идеята беше държава и земя, която можеш да
направиш територия. Славяни имаше тука. Те имаха
земя, но нямаха територия. А територията е символ
на държава. Това беше Аспарух. Аспарух
донесе идея за земя и…безспорно създаде държава и
то в сърцето на Византийската империя.
Е.Атанасова:
- Вярвате ли, че историята може да ни обедини
за бъдеще?
В.Толев:
- Вижте, историята, както съм казал, се прави
от волята на Цезара и от молитвата на жреца. Ако
имате Цезар, който носи идея, която да открадне
това, което…българинът по преназначение е от своя
Тангра. Не забравяйте, че това беше божество,
което няма нито майка и баща, но няма и Сатана,
няма и Ангели. Можете ли да си представите каква
култура е носел прабългаринът. Ето това е
идеята…Аз Тангра не мога да го сложа, защото той е
божество, но не мога да не сложа Княз Борис -
Покръстителя, който в края на краищата, както е
казано, носи прозрение за етническо обединение и
още нещо - стратегия за култура, което неговият
син направи - стратегия за култура и нарече Златен
век за българската книжнина. Няма народ в
световната култура, който да има Азбучна молитва,
няма народ…Много войни има, много герои на меча
има, но един е, който създава Златен век на
книжнина…
Е.Атанасова:
- Аз се надявам, че ще се издигне този паметник
и много българи ще отидат да го видят и както Вие
казвате "той ще обедини и гладните за хляб, и
бедните на идеи." Благодаря Ви, че споделихте тази
си идея с нас и се надявам пак да се видим !
/Излъчено на 26-07-2003г./
