Васил Левски - икона на българската свобода!

Икона на българската свобода - това е характеристиката, която Ваклуш Толев дава на Васил Левски. Икона на иконостаса на националната ни история, а не на една само отделна вероизповед. Нарежда го сред Тринадесетте поименни безсмъртни българи наред с: цар Борис III - Обединител, хан Аспарух - Основател, княз Борис - Покръстител, цар Симеон - Просветител, св. Климент Охридски - Азбучник, Св. Йоан Рилски - Покровител, св. патриарх Евтимий - Мистик и Воин, Отец Паисий - Будител, Баба Тонка - Майка на безстрашието, княз Александър Батенберг - Съединител, Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи. Всички те, според Ваклуш Толев: са живото духовно вълмо на българската бъдна историчност.
За тях отрежда Ден - 28 август, денят на кончината на цар Борис III, и ратува за изграждането на Дом-Светилище в тяхна чест. Това да бъде българският социален учебник на приложна отговорност и социална доблест, казва той в новоиздадената книга-албум "Ден и Дом - Светилище на тринадесет поименни безсмъртни българи".

Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията и института.
Това отведе мисълта ми от тринадесетвековната история на България да отлъча с прозрение и предназначение - преценени в дан безсмъртна - Тринадесетте безсмъртни поименни българи. Никой не е лишен от правото на безсмъртие и никой не е оскърбен в достойнството си, че не е при тях.
Васил Левски е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник.
За своето дело Левски взима кръв от народа, път от Христа и воля за живот от идеята за свободата. И духом, и физически при-лага Учението на Христос, а жертвата си дава не само ка-то подражание, а и като самосъзнание.
Този човек носи една от най-големите мирови идеи - идеята, че религията на роба е свободата! И само той от всички световни революционери има прозвището Апостола, защото наистина е с провиденцията на апостол.
Васил Левски безспорно е духовно лице. Тази тайна - монашеството, го обрече и на вътрешно вглъбяване, вътрешно служение. Учителят му Христос бе казал: Ние сме в Бога и Бог е в нас!, затова той рече: Ние сме във времето и времето е в нас! Някой погрешно, в поведение да снеме част от неговия ореол, каза, че хвърлил расото. Не! Левски не хвърля расото, а намята тогата на свободата и сменя олтара - малкия олтар, който е обиталище на вярващите, с мировия олтар на историчността на един народ! Вътрешната страна на монашеството е това - идеята да узреете за жертва. Ето защо не като съблазън излиза от манастира, а в името на едно служение, в името на националната свяст. И той е дякон в храма на свободата и революционер в душите на хората!
Левски свещенодейства само пред един олтар - народа; дава на людете само едно причастие - революцията; обрича и дава само една жертва - себе си!
Съден е сам, но е достатъчен за всички, защото въплъщава всички! Той е, който можа да каже: "Ако изпечеля, печели цял народ; ако губя, губя само мене си!" Не слага в трето лице - себе си. "Мене си!" - като божествена даденост! И не е предаден, а сам извървява Голготската пътека до бесилката.
Васил Левски е обесен край София като най-големия враг на Османската империя. Там е извършена неговата предсмъртна венчавка, неразтрогаемият брак с единствената му невеста - България. В нейните скути той полага своите кости с клетва за вярност и в нейната душа влива непокорения си дух. Не неизбежният край му дава величие, а величието на делото му отрежда достоен край - такива жертви не се оплакват, те се митологизират!
Възхищението ни не е кумир. Няма поизчистена нравственост от неговата! Реалност е магичността на словото и приложната му воля пред неговите байновци. Те не могат да не го считат за светец, защото във вътрешния им храм олтарът на свободата си остава и някой трябва да бъде свят, за да правят молитвена жертва.
Вътрешната будност, която Апостолът ни оставя, е че пред олтара на Свободата най-святата и мистична жертва е човекът!
ВАКЛУШ ТОЛЕВ