Интервю с Ваклуш Толев за списание "Лидер"

Бойко Станкушев: Какъв е бил светът и общественото съзнание преди Иисус Христос?
Ваклуш Толев: И по Иисусово време светът не е бил лишен от религия, била тя монотеистична или политеистична. Той живее в Юдея, следователно социалното и веровото съзнание са определени от най-демонстрирания единобожнически мироглед.

Б.С.:  Кои са първопричините за Христовата саможертва?
В.Т.: Историческият, културният и религиозният живот са подчинени през съответни периоди на промени. Факт е, че има различни обществени строеве (първобитнообщинен, феодален, капиталистически и пр.) валидно и за културните и религиозни етапи. Тогава логично е Христовата саможертва, а разбира се и на други личности, да попълват цикъла на просперитета. Или иначе казано – това, което съм разработил като доктрината за Йерархия на Духовните вълни. Всяка Духовна вълна е йерархия за усвояване на Бога от човека и сама за себе си, създава култури, създава и материалните паметници: Духовната вълна на Сътворението, Духовната вълна на Митологиите, Духовна вълна на Правдата, Духовна вълна на Любовта, сега Духовната вълна на Мъдростта, която ще излезе из България; ще дойде Духовната вълна на Истината, ще дойде и Духовната вълна на Свободата – тя няма да бъде и Вълна, това ще е Живот в Бога.

Б.С.: Какъв е дълбокият смисъл за човешката цивилизация от подвигът на Иисус? За символиката на Великден?
В.Т.: Дълбокият смисъл е – „В стари мехове ново вино не се слага.”  Великденът е демонстрация на идеята, че само Смъртта дава безсмъртие, а не умирането, което е еволюционен етап. Великденът е идея, че човек може да Възкръсва – показано в митологиите от висши божества. И ако на кръста на Христос става двубоят между Духа и материята, то Възкресението, Великденът е свидетелство на вложена възможност за одухотворяване на материята!

Б.С.: Нравствените устои на християнството – в миналото и в модерния свят?
В.Т.: В книга „Битие” се свидетелства, че знанието на човека е „грях” – той е самоморализиран и този закон остава вечен – „Око за око, зъб за зъб”. Този закон Христос го наруши, Той приложи Духовната вълна на Любовта – „Обичай врага си!” Това взриви цялата морална и културна система на юдаизма, разбира се и цялата административна власт на системата. Въпреки, че тя и в днешното модерно време съществува. Ако пък Християнството се освободи от инквизицията, то модерният скептицизъм във вярата не го е освободил от традиционна бременност и атавистични изяви, каквато е „анатемата” – проклятие към душата.

Б.С.: Как кореспондират християнските норми и поведение с другите религии в епохата на глобализацията, интензивното развитие на научното познание, включително и интернет? Какво е истинската толерантност в модерната цивилизация?
В.Т.: В този глобален свят с най-модерните информационни средства, религиозният свят не се лишава още от своята костеливост и първичност, които почват да разкриват неговото невежество. От това разбираме колко смислена е била жертвата на Небесният и Земен Адам да иска да яде плода от „Дървото на познанието”. Тогава го наказаха! Днес, този, който  все още не се е докоснал до познанието – той  прави атентати, илюзирайки се в идеята за духовен подвиг! Затова вярна е тезата на Учението „Път на Мъдростта” – „Знаещият е винаги повече дори от безгрешния!”
Науката, истинската, е още хайлайфна, тя няма насилие – кого е качила досега на кладата!?

Б.С.: Християнски устои и глобален тероризъм, в частност ислямският фундаментализъм?
В.Т.: Устоите на Християнството срещу тероризма, какъвто и да е бил, се дължат на традиционна опека и ритуално опростителство, граничещо с тотемизма – или пълна безпросветност за третото хилядолетие. Ужасно е, когато страхът е наш, а вината чужда.

Б.С.: За душата и нейната безгранична свобода?
В.Т.: Религиите не са освободили душата – щом има антема, еретизъм, сатанизъм и пр. Науката се опитва да я обясни с палеативния ум, затова за мене психологията е скръбната кърпа на утешение, а психотерапията е утешение на фройдизма. Душата е дълбока като Артезианския кладенец.

Б.С.: Църквата в сегашния си вид. Като институция какво тя прави и не прави за вярата и свободата на човешкото същество? Съвместими ли са каноните със свободата на личността?
В.Т.: Църквата като институт и като институция най-бавно старее и най-дълго стои стара – стената на плача още стои! Тя не може да създаде прийоми и норми за свобода, щом обрядите и догмите са още същите, които църковните събори в потребата за самосъхранение са отработили (например папската непогрешимост). Понеже никой не може да каже кога една църква ще вдигне греха от човека, за да се каже, че е дошла свободата на личността!
Затова в социалната сфера се правят революции и социални водачи налагат нови религиозни учения, а не корекции като Мартинлютеровите течения.

Б.С.: Отношението познание – вяра? Има както безпросветни, така и енциклопедични вярващи. Има ли корелативна зависимост между силата на вярата и степента на познание?
В.Т.: Познанието се проверява, вярата се устоява. В познанието посредствеността отпада, във вярата посредствеността става фанатик. Фанатизмът е оставил най- много светци. С посредственото познание са водени тълпите и пролетариата. Така вие може да откриете корелативната зависимост между вяра и знание.

Б.С.: Може ли и как отделният човек да променя битието си? Какво трябва да е неговото поведение, ако иска да бъде свободен?
В.Т.: Историческата даденост свидетелства, че човекът се е променил – променил е косматата си дреха с фрак! Променил е мисловния си процес от констатация и рефлекс за съхранение до творчество и себежертва! Променени са и нравствените таблици, от „око за око” и „враг” до Събожник. Човекът трябва да се потърси в духовното си роднинство, всеки един носи в себе си Диханието на Бога.
Свободата - не е проблем на  това да бъде дадена или извоювана, а е въпрос на лична поносимост. И Френската революция прокламира: свобода, братство, равенство – но уви!
Поведението на човека трябва да е отговорно в пътя на планетното служение, защото той  - човекът е един бог в развитие!

Б.С.: Какво е мнението Ви за сегашното състояние на Българската православна църква? За предстоящия църковно-народен събор?
В.Т.: Нейната Историческа роля привърши както по време на робството – по-точно през Възраждането, така и по време на режима на безверието.
Сега църквата иска да прави култура, да брани онова, което историята й е оставила.

Б.С.: Откъде произлизат „сензации” като новата версия за ролята на Юда Искариотски, както и явлението „Шифърът на Леонардо”?
В.Т.: Няма „сензации” г-н Станкушев – дори апокрифите крият истини. Със С14 (въглерод 14) се доказа, че копието е от 3-4 век. Нека ни позволят да го прочетем, тогава могат да се изказват мнения.

Виж статия "Богословът Ваклуш Толев: Познанието се проверява, вярата се устоява" в списание "Лидер"