Общество Път на Мъдростта организира национална проява по повод 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Съвместно с културни институции в 14 града, между които София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Хасково, Видин, Шумен, са подготвени тематични експозиции, постери, видеопрожекции на тема „България – дух и култура”. Тържественото честване ще е на 24 май от 13.30 ч. във Военен клуб, гр. Велико Търново, където ще се проведе дискусия на същата тема.

БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА

Културата е Дух в приложност!

Тайната на нашата култура е, че е вътре у нас! Тя е в живия напев, в тъканта на ненадминатата българска багра, във всяка запалена вощеница. Тя е светило, което няма да намери заник, защото само българската държава, както каза академик Дмитрий Лихачов, е държава на Духа!

В тази свещена земя Тракия, наречена „Ракхива”, т.е. „Небесна твърд”, преди 13 века хан Аспарух – Основателят, обюздва динамиката на коня, с идея за земя и идея за държава. Земя, която трябва да направи територия, и държава, с която да прави история и култура.

Културата е прозрение да се брани бъдещето!

Ние имаме един върховен хан и жрец на Танг Ра с гениалното прозрение за необходимостта от етническо обединение и от репрезентативност в Европа. Историческата необходимост за единство на българи и славяни и това, което за нас сега бе тежка битка – да влезем в Обединена Европа, княз Борис – Покръстителят, го направи чрез християнството. Далновидността на един водач е да направи трона си едновременно меч и молитва.

Азбуката е същността на българската култура – тайната, в която е концентриран националният ни дух. Така в историческия си път България живя два века с меч и единадесет века – с меч и перо. Не защото сме войнстващи, а защото сме предназначени!

Културата е обществена молитва, нейният олтар е Божеството в човека!

Перото дължим на тези, на които със сърце, със запалена вощеница и венци отдаваме почит – светите братя Кирил и Методий. Тяхната азбука е предопределена за Великоморавия, но предназначена за България. А нашите букви св. Климент Охридски – Азбучникът, изведе от пазвата на народната гълчава. Да имаме свое слово, да имаме своя буква, която да обслужва езика ни и да дава дихание на мисълта!

Княз Борис от религия и азбука ражда стратегия за култура, а цар Симеон – Просветителят създава стратегия на културата – доктрината “Pax Symeonica”! Така се създава невидяно никъде в света величие – Златен век на българската книжнина. Само ние, българите, имаме две големи школи – Охридската и Преславската още в Първото българско царство. И трета – Търновската школа, във Второто българско царство, където исихазмът – най-великото мистично християнско учение, подготвя битието на българския народ за отстояване в робство. Безмълвната молитва, която Патриарх Евтимий – Мистикът и войнът, оставя, тя ни опазва!

Културата не е рефлекс на мисленето, а вътрешно откровение, което одухотворява историческия момент!

Вековете не могат да погубят вътрешната ни иконография, защото духовната ни същност стои жива в душите. Дори когато българите са в робство, те никога не са роби – българският дух никога не е поробван! Стратегическата задача на българския народ бе да погълне отрицанието на азиатската инвазия и да предостави възможност на Европа, съхранена и опазена, да изгражда цивилизация.

Българският народ има духовността да възкръсва! Имали сте... е идея за Възкресение. Отец Паисий – Будителят, връща съзнанието ни за историческа отговорност. Разгаря се негаснещ огън в светилището на българската будност. Будителството е иконостасът на идеята ни за свобода и култура!

Творческите личности пулсират културата, а гениалните я предвиждат!

Никой в световната култура не стигна до космичното единство като предсета и като послание, освен белязаният български народ в онова българско евангелие – “Кървава песен” на Пенчо Славейков: Бог и България – единство в двойна плът! То е прозрение на българския гений за предназначението на България да остави една Мирова култура. Мъдростта като култура на Знанието е новото битие, което българският народ ще направи живот и за себе си, и за света!

Културата на Третото хилядолетие трябва да се изведе от историческата реалност, от националната даденост и от законите на съвестта!

И ние трябва наистина да я направим душевно развитие, а не само празник, защото културата не отразява – тя променя.

Поклон пред олтара на Знанието!

                                                                                       Из списание „Нур”, Ваклуш Толев