ВРЕМЕ Е ДА СЕ ЗАЩИТИ И ДУШАТА

"Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.” Това гласят чл. 1 и 4 на Всеобща декларация за правата на човека. Ратифицирана на 10 декември 1948 г., тя е израз на един безбрежен копнеж в човешката душа за мир, просперитет и свобода.
В българската история тези права отдавна ги има. Нашият тангризъм не е позволявал робство, а според чл. 61 от Търновската конституция 1879 г. всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия. И днес, в изпревара на световните достижения българите правим своя принос в концепциите за защита правата на човека. Ваклуш Толев и Общество Път на Мъдростта предлагат на ООН да се допълни Хартата за правата на човека с клауза за защита и на душата.
Наскоро световноизвестният американски професор, психологът Едуард Тик, запознал се с това българско искане, с учудване призна, че българският народ е най- духовният. Академик Дмитрий Лихачов, един от най-изтъкнатите учени на XX век в областта на литературната история и културология, беше казал, че България е държава на Духа...

Г-н Толев, за Вас душата реалност ли е или идея?
Ваклуш Толев: Това, което религиите са оставили в идеята на Сътворението е, че освен безспорното наличие на материята имаме и Дихание, което определя духовната същност на човека. Още в първичното си съзнание човекът е раждал признание към тази духовна субстанция чрез обрядите като знак на признанието на Онзи, Който е направил Сътворението чрез Диханието Си. Това Дихание окултистите ще нарекат Кундалини, великата духовна сила, а официозите твърдят, че може да бъде разделено на Дух и душа. Фактът е признаването на една друга субстанция, освен материята. Дори съвременната наука днес доказва реалността на Психе.
Следователно не е проблем на идея, а на една духовна даденост, която има своите безспорни изяви. Защото душата също така е тази, която дава характера на това, което определяме като безсмъртие.

Затова ли поставихте пред ООН една голяма отговорност и грижа за защитата на правата на душата? Какво може да навреди на тая душа и от какво трябва да я защитим?
Ваклуш Толев: Христос има един израз в Евангелието на Матея, който казва: Не се страхувайте от този, който може да убие тялото, а от онзи, който може да убие душата. През 1948 г. една безспорно голяма международна организация като Организацията на обединените нации ни предостави закон, който защитава правото ни на живот, свободата на словото и съвестта, волята за щастие и свободата от страх. Тогава аз се попитах защо остана в забвение защитата на тази, макар и незрима, но реална субстанция – душата. Тя е признавана от всички религии, но именно тя е проклината и отлъчвана с „анатема”, когато някой смени убеждението си, противопостави се или изкаже несъгласие. Анатемата е религиозна казън, най-тежката лична покруса, която унищожава човешката душевност. Затова като първа теза на защита на душата ми е дошла идеята да се отмени от уставите и практиките на всяка религия правото, дадено на институциите на анатема върху душата, т.е. върху човека. Защото във всяка религия човек е различен, но само в душата си е един – божествен.

Всъщност всеки би се запитал в едно съвремие анатемата каква сила би имала?
Ваклуш Толев: Анатема означава проклятие – което лишава човека от чистотата, с която е сътворена неговата душа. Затова ви казвам, че днес личността е изправена пред предизвикателството да се освобождава от отрицание, да търси нов мироглед и ново измерение на толерантността. Със същата отрицателна енергия е наситено и понятието „враг”. „Враг” е клеймо върху личната душевност, същевременно „враг” е социално проклятие! Нещо повече, „анатема” и „враг” са се превърнали в култура, захранваща социални, религиозни и военни конфликти, нарушаващи живота на нациите и историческия им път.

В този аспект е и втората част на Вашето предложение.
Ваклуш Толев: Да, затова поставих и втори подвъпрос в предложението си до ООН – да се освободи психологията на човечеството от понятието „враг” като се премахне употребата му в социално – гражданските отношения. Когато конфликтът е налице, може да се каже неприятел или опонент, но не и враг. Въпреки че тази междинност за мен също е овехтяла. Аз давам едно ново понятие, това е понятието събожник, което не говори вече, че ти си принуден да обичаш враг (Христос е казал: „Обичайте враговете си”), а че не може да отречеш самия Сътворител, вложил Себе Си в другия чрез Диханието.

Т.е. събожникът е да видиш в отсрещния част от божествеността, която е във всеки един?
Ваклуш Толев: Точно така. В Третото хилядолетие човечеството трябва да приеме едно ново съзнание за „другия”, а именно, че той не е „враг”, а е „събожник”.
Затова се обърнах към Комисията по правата на човека към ООН с предложението да се разшири охранителната сила на Хартата за правата на човека, като се допълни с клауза за правата на душата. Предлагам да се обяви мораториум върху употребата на тези страшни понятия анатема и враг, като се формулират и приемат съответни текстове в защита правата на душата. Така ще се запази духовната цялост на човека от оскърбление и погубване.

Какви са отзивите досега на тази Ваша идея?
Ваклуш Толев: Много са личностите и организациите – както наши, така и чуждестранни, които, подкрепяйки идеята, дават своя принос в тази нова концепция за закрила на човешкия индивид. Специално искам да отбележа обаче, интереса на американския професор по психология – проф. Тик, автор на много книги, последната от които е „За войната, травмата и душата”, който ще посети България, за да обсъдим бъдещите си действия за реализацията на тази идея.