8-МИ АПРИЛ – ИСТОРИЧЕСКАТА ДАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

На 8 април в Пловдив от 11.00 часа в камерна зала „Тракарт” Общество Път на Мъдростта ще отпразнува Възкресение Христово.
Ваклуш Толев ще произнесе слово „Възкресението – Пътят на Иисус и Животът на Христос”.

Никой в живота си не празнува друг ден на своето раждане, освен самия ден, датиран независимо от промените на календарите, казва Ваклуш Толев. И на никой не може да се празнува кончина, освен в деня и датата, когато е починал. Датата е, която е определена, тъй като дните се сменят. Повече от 60 години за мен 8-ми април е истинската дата на Христовото Възкресение.
Прозрението на Ваклуш Толев е потвърдено много по-късно от научните изследвания и оповестено преди около 20 години по радио ВВС. 8-ми април е историческата дата на Възкресение Христово. Макар да е цитирана от множество енциклопедии, тази дата все още е малко известна.
Православието слага своите съображения за определяне на деня (не датата) на Възкресението: да не съвпада с еврейската Пасха, да е в неделя и да бъде след пълнолунието на равноденствието... Тъй като съображенията на католицизма са други, оттам и разликите в дните на празнуване.
Тази година по съвпадение католици и православни ще празнуват Христовото Възкресение заедно на 8-ми април. За последен път това се случва през 1855 г. В продължение на целия XX век такова събитие няма. Следващото ще е през 2091 г.
Преди години Световният съвет на църквите обявява, че ще направи съвещание за установяване (чрез астрономически изследвания) на истинската дата на Възкресението „и с това да реши този проблем на обществото, историята и изповедниците Христови”. Но до днес този проблем на разделение стои.
С празнуването на 8 април Ваклуш Толев не отрича официалните празници и не отнема на никого боголюбивото моление, нито сваля от иконостаса му образа, на който той отдава своето почитание. Но истината, казва той, е по-горе от всяко съображение. Тя е по-горе от празника. Тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата реалност да отправим своето моление, да отдадем своята признателност и да направим усилия в Живия да сложим своята жива същност.