Tриъгълникът със змията е символният знак на Учението на Мъдростта!

В историята на човечеството са създавани символи, знаци, чрез които човекът е влизал във взаимност, с които той е предоставял своята търсимост за Бог. И именно, когато се идва към приложността, тогава животът в богоприсъствието се демонстрира в елементите на Сътворението, в елемента Огън.

Само Огънят може да изгаря съня на довчерашното битие, защото плод на Огъня е Истината. Ако водата е властна в Четвъртата коренна раса и досега в Петата, огънят вече е властен в субрасата, властен е в Мъдростта. И той носи едно число – 13. Мъдростта като Духовна вълна ще работи с това число. За човечеството е фатално, защото досега то работеше с астрала, работеше със своя нисш ум. То не можеше да съчетае тази поносимост, за която е потребна святост, за да понесе силата и Божествеността.
Виолетът е цветът на този богоприсъстващ живот в Мъдростта. Виолетът е цветът на Духа. Той е с най-късата вълна на вибрация, защото е най-близко до Божеството. Белият кон е другият знак. Там, в Откровението на Йоана, има и риж, и сив, и черен, има ги с различните свои предназначения. Но белият е, който носи обновата, белият е вихреността, пробегът, динамиката на Змията-Огън – Кундалини в нас! Белият кон е символният знак на Посветените, с който те трябва да дойдат тогава, когато трябва да се направи един прелом и да се даде една нова Духовна вълна. Ябълката като символ на Мъдростта е идея за познание, интелектуалната енергия, великата изкусителка – да знаеш. Адам е ум, Ева е желание. Трябваше умът да бъде нахранен с едно познание – за богове; да познаеш плът чрез ума: “Гол съм, Господи!” Събуждането на интелекта в битието е дадено като грях – логично е, когато тайната се скрива, понеже интелектът слага завесата, с която се скъсва връзката Бог-човек. Защо? Защото човек трябваше да разгърне своята присъственост анатомична (а разбира се и духовна) постепенно тук, на Земята. Ябълката е платното, завесата, интелектуалната власт, която раздели Адам от Бог, за да го прати в развитието: “Иди и работи! И си направи първия олтар, за да ме търсиш отново!”
Лилията е другият символ – цвят на невинността, бранител срещу мрака. Тя е символ на чистотата, на вътрешна откровеност – когато те грее слънце; на сигурност в загръщане и затваряне на ценности – когато иска мрак да те обземе. Тя е не само невинността на цвета, а сигурността на светоста, на ония тичинки, с които след това светът се опложда в жажда за слънце – когато се разгръща душата ти, когато Духът те опложда. И тогава, когато си застрашен, ти се затваряш – всяка нощ цветът на лилията се затваря. Така човек трябва да не се накичи – трябва самият да стане лилия, носеща тичинките на Учението на Мъдростта.
Третото око като вътрешна предсета и орган на интуитивното познание свидетелства за прозрение, не за доказателство. То носи проницанието, предсетата, то е окото на Отца, което дава знание, а не зрението, с което си служи човекът. Третото око в субрасата – шестата, ще създава възможности за една хигиенизирана ментална същност в човека, за една надкрачваща дори причинноста култура на вътрешното прозрение, с която взимаме знание чрез будността. Вътрешното знание – не доктрината на очите, не доктрината на ума, а доктрината на интуицията ще те направи човекът на прозрението, който не ражда съмнение в идеята, че е еволюиращ бог.