Духовната вълна на Мъдростта

Сега, в този социален момент, в това духовно присъствие, може да бъде призован човекът за ново пътуване само чрез светлината на знанието, т.е. за ново пътуване чрез светлината на Мъдростта. Мъдростта е, която може да попълни битието на човека; Мъдростта е, която може да му даде светлината на знанието; Мъдростта е, която може да го отнесе в лоното на Царството Небесно. Но коя мъдрост? Човешката мъдрост, мъдростта на философа, мъдростта на поета, мъдростта на науката? Всички те носят само частици от Мъдростта, която е Всемирна даденост на Божествената Светлина.

Тази дързост и сега е необходима – човекът да свали своята вехта дреха, преди да има новата в цялост. И да изпита онова неудобство като присмеха – било на улицата, било в дома, за да понесе товара на преминаването в новото. Всяка нова дреха е неудобна за едно старо съзнание, всяко ново мислене е нарушение, ферментация, на едно старо битие.

Ние често говорим за нея, разчертаваме някои нейни формули и символи, но това са белези (както всеки предупредителен знак), които можем да отминем, ако имаме вътрешната будност за своя Път. Нямаме умора, ако сме запалили светилото си и ако имаме достатъчно гориво няма да загубим присъствие на будност. Всеки в себе си има достатъчно енергии, за да поеме светилото си и да не му позволи да гасне. Всички го притежаваме, кой по-малко, кой повече – всеки го носи! Не е достатъчно само да се иска. Ние ще трябва да се научим да даваме. Да даваме ръка за помощ, да даваме светило за запалване на другото, да даваме изобилие на жертва, за да нямаме скръбта на притеснението, че не сме сътрудничели в развитието на света.

Еволюцията има едно основно правило – това е йерархията на възможностите. И когато във вашия брат или във вашата сестра видите нарушение, когато видите несъгласие със собствената си изповед – не съдете, а помогнете! Защото тази йерархия е кована във векове и ако мислите, че вашето негодувание може да измени с един замах само това нещо, тогава сте се откъснали от реалността на развитието. Щедростта на Небето е толкоз по-голяма, колкото ние в приложност можем да бъдем изобилни.

Тогава да сложим дрехата на Мъдростта. Дори в самата практика, в самото приложение на защита на човека от нашествието на чуждото, на личните закрили. Това е да извикаме чрез мисълта си една мантия, с която можем да се съхраним; една мисловна мантия, с която би трябвало винаги да се намятаме, когато вървим по улицата на всекидневието, за да защитим крехкостта на своята душевна будност, на своята раждаща се Мъдрост, на своята малка вощеница, запалена от Духа на призива. Защото без тази вощеница на Мъдростта, милята, която ходим, може така да ни измори, че да не изходим Пътя! Когато сме призовани от повика на Духа да извървим Пътя – да нямаме смут, а да хвърлим одеждата на вехтото минало, да знаем, че сме ходили вече едната миля и тя е в душите ни.

Из „Втората миля (Мировата вълна на Мъдростта)“, сп. „Нур“, бр. 2/1993

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Духовната вълна на Мъдростта в битието, сп. „Нур“, бр. 2/1995

Прозрението в Духовната вълна на Мъдростта, сп. „Нур“, бр. 3/1995

Мъдростта – живот, сп. „Нур“, бр. 4/1995

Аурата на Мъдростта, сп. „Нур“, бр. 1/2006

Обич, любов, мъдрост

Висшата обич е без желания, висшата любов – без обсебване

Обичта има социален характер, но не и духовен. Тя не е духовна вълна, Любовта – да! Любовта променя същината на отношенията не във взаимността на социалните единици, а в идейността – във всеки трябва да видим себе си. Обичта има порива на желанието и затова може да се каже – „обич без желание“, което вече е по-възвишена степен; а любовта има характер на обсебване във висшите светове и затова има надслов „любов без обсебване“ – в отсрещния да видим себе си като Божие сътворение и божество.

Още по-голяма е разликата между обич и мъдрост, защото мъдростта не е добродетел, а прозрение. Обичта не може да носи в утробата си друго, освен добро, но мъдростта носи и просветление. Затова тя по същина идва не както обичта от полето на желанието, а от полето на причинността, което дава като усет само интуицията. Обичта като добродетел може да роди известни пробуди, но не прозрение или вътрешно откровение. И затова Христос казва: Обичайте врага си – а това е поведение!

Из „Седемте Лъча на еволюцията“ – Увод, пубикуван в сп. „Нур“, бр. 5/95

Лавандулово поле

Фотография: Борислав Златков

Наука и Мъдрост

Науката работи с миналото – за да изведе бъдеще;
Мъдростта работи за бъдещето – за да остави минало!

Колко сложни са проблемите в науката, колко разнородна е, колко богата е тя, колко много наименования има… А и колко, разбира се, богатство носи умът, който в градацията на своята изява е имал прояви и който в окултното знание е наречен „нисш ментал“ и „висш ментал“. И не зная дали има по-труден проблем от този да се направи съпоставка между Наука и Мъдрост. Това е една много особена идея, която световната култура ни е оставила, но не е намерила решение на тази голяма задача.

Богатството на двете тенденции – Мъдрост и Наука, е знанието като интуиция и знанието като последица на отражението на очите, което светът е налагал, за да може то да ви даде сигурност. А двете очи създават съображение – идея за ориентиране и самосъхранение. Човекът, първом, изпитва волята на запретата. Казва му се: Ако ядеш от Дървото на познанието, ще умреш! Тогава Адам като ум започва да работи за самосъхранението си, започва да води битка за свобода от умиране. Той е трябвало да сложи своя приложен ум в пътя на самосъхранението и сигурността.

Науката е един приложен ум!

Наука, която не разкрива вътрешните закони, е без Мъдрост. Тя още живее само с мисловните формули. Това, което е определила, трябва да си отива. Ако сега отидете в Египет да се посвещавате, няма да намерите нищо. Да отидете и в пещерите на Индия, да стоите по хиляда години кръстом (и да станете мумия…), също не е!

Науката е една добра услуга, но в никакъв случай не е вечната потреба на човека.

Големият лабиринт на Дедал не е ли също наука? Дедал е, който измисли и направи дворец-лабиринт. Нещо повече даже – там се крие и една първична мисъл – от него никой да не може да излезе. Ето този лабиринт на ума е страшният – защото Дедал направи чрез науката лабиринт. Но какво е откровението на Дедал? След като не можеше да излезе от собствения си дворец, той роди идея за крила! Това беше проблясъкът, както казвам – падналата звезда от Мъдростта в мисълта: крила! Разбира се, пришити крила. После синът му, когато не искаше да се подчини, летя срещу Слънцето, падна и умря. А бащата летеше, така ако мога да кажа – по сенките. Тогава?

Умът има съображение, Духът – прозрение!

И битката между Наука и Мъдрост ще бъде до момента, когато Мъдростта ще изгради от човека бог в развитие. Следователно каква е голямата идея на бъдещето? Да си махнем пришитите крила и да родим свои!

Из „Наука и Мъдрост“, сп. „Нур“, бр. 3/2005

За Учителя

На Учителя не са потребни поклоненията, нито регистрираните други уважения. Той не е дошъл с цел, а е дошъл със задача на служение. Учителят служи — Той няма цел. Целта е на тези, които се развиват, за да стигнат в едно учение и след това, получили своето освещение, да се научат да служат. Служението е път в еволюцията, а еволюцията е живота на онова, което ратува за обожествяване и се себепознава в Отца. Затова ученикът трябва да добие съответните качества, чрез които свидетелствува за Учителя си.

Учителят дава, но не натрапва; Учителят съветва, но не наказва; Учителят благославя, но не иска благодарности.

Който се върне да благодари, губи Пътя. Така че когато видите учител, който иска благодарности и ви връща от пътя, и ви губи пулсацията — посъмнявайте се малко. На Учителя благодарност не е нужна. Ако чувството си за благодарност сложите като идея за възхищението във будността си, вие сте пораснали и вървите. А Той е имал от какво да познае, че сте Му благодарили. Вашето съвършенство е Неговата благодарност.

Еволюцията е гасила хиляди огньове на верското самочувствие на човека. Еволюцията е основният закон, от който никой Учител не се е отказал и никое учение не го е пренебрегналo (независимо официалността). Никой ученик не е вървял напред, нито може да се развие, ако се лиши от еволюцията. Точно ученичеството показва признание на закона й, защото от първи клас върви нагоре. Това е най-добрият израз, че са го признавали. А този, който не иска да усвои Закона на Еволюцията, той не разбира от Всемирността, на която е задължен всеки.

Това ще даде вълната на Мъдростта и това е, което има да се научи — знание, което като всемирност ви дава йерархия. В такъв смисъл трябва да кажем, че само силният може да измъкне плевела от душата си без да се страхува, че семената на добрата жътва ще бъдат също така измъкнати. Затова каза на учениците си: Почакайте да узреят и тогава… А силният плеви. И когато една школа, когато едно учение влизат в Пътя и душата на човечеството, плевелите на едно минало — било в разряда на добродетелите, било в метафизичното мислене, било в приложната социалност — трябва да бъдат измъкнати. Това правят всички Учители. И затова Иисус каза: Аз не дойдох да ви донеса мир, а меч. И Той наистина донесе меч. Меч, който рани милиони души; меч, който разсече хиляди вериги; меч на една нова религия — религията на Любовта.

И сега вълната на Мъдростта ще ви освободи от скàлата на добродетелите, в които много се заплитат. Губейки пътя, заплитат се в добродетелите. А без добродетели няма нравствено изграждане. В „История на религиите“ разгледах религията и като духовна потреба, и като нравствена градация… Това не е отричане от нравствената добродетелна схема. Но трябва да се знае какво трябва да надкрачим. Христос коя схема надкрачи? Тази на Правдата — без да я отрича. Така че, когато казвам освобождение от скалата на добродетелите, сложете си новата мерилка за добродетели. Няма врагове! „Обичайте ги“, рече Той. Аз ви казвам:

Няма зло, има нееволюирало добро!

Полярностите не бива да определят битието ви. Развитието ще ви научи и вие ще степенувате добродетелите, защото Мъдростта като светлина чертае образа на служението.

Из „Учител, учение, ученик“, списание НУР, бр. 1 от 1993 г.