Фатализъм и съдба (интервю)

Милен Цветков: Ваклуш Толев, богослов – в студиото на „Здравей, България“. За фатализма. Петък, 13-ти.
Ваклуш Толев: Човечеството продължава да живее под заслоните на страх и несигурност заради това, че не може да определи силите, които го надделяват.

М.Ц.: Защо да бъде страхът лошо чувство?
В.Т.: Защото е спънка…

М.Ц.: Това е изконно чувство, според мен – чувство, което предпазва.
В.Т.: То е рефлекс – регулация. И страхът, когато е станал вече философия – така както известни учения са го внесли… Защото идеята за страха от Бога или от стихийните сили, или от съдба – така както напомняте: 13-ти и денят петък – то не лежи в чуждите религии и философии. То лежи предимно в християнската цивилизация, защото петък е денят на Разпятието, което го взеха като идея на страданието, а не на развитието.

М.Ц.: А 13-ти?
В.Т.: Някои се опитаха да прекъснат идеята на Възкресението, вложена в битието на Иисуса, Който е Христос. И затуй това Разпятие се счете страдание.

След това – това, което наричаха „съдба“ древните народи, в лицето примерно на една Елада или на някои от другите – те считаха, че съдбата има свои образци, както „трите парки“, или „трите орисници“, които определят битие. И с това предоставиха на един Софокъл дори да каже – какво? – че няма по-ужасно нещо от властта на съдбата. Греши се в идеята между власт и трон. Тронът е една динамика, с която изграждате социални реалности. Но стихийността на неовладяното, в което внасяте страх, е да подчините онзи, който трябва да има и морал, и убеждения – това е личността! А социалността трябва да има своя постановка и отговорност. Защото, в края на краищата, една социална реалност е съставена от личности, които имат убеждения и морал.

М.Ц.: Ще се съгласите ли се мен, че (чух го някъде – не е моя фраза, но, така, много ми се стори близка до това, което аз мисля) „заразени сме от мъка“ – нашето общество?
В.Т.: Не само нашето общество. Културите са гонели една тенденция – чрез болка да изведат същността на човека, наречен бог в развитие.

М.Ц.: Но тази болка, но тази болка води към регрес.
В.Т: Така е.

М.Ц.: Болката… ни връща назад.
В.Т.: Така е, защото я схващат само като страдание, но не я схващат като развитие. Вижте, няма болка, която може да убие Бога в човека. За доктрините е ясно, че Адам е изгонен от Рая. Следователно е създадена болка и страдание: Иди долу, да се обработваш. Обаче всички забравят, че Адам – изгонен от Рая, но Богът от човека не е изгонен! Следователно онова, което оставя светулка, или онова, което става идея за извеждане на човека – бог в развитие, т.е. да се освободи. Защото Голготският кръст не е идея на страданието. Голготският кръст е победа на Духа над материята!

И тук идва петъкът и числото 13. Тринадесет е самият Бог в триизмерност. Единицата е Бог в триизмерност – когато влиза в триизмерен свят да направи същество, което се нарича Адам, или човек. Тройката в своята триизмерност, когато я съберете (защото по нумерологията само числото 11 и 22 не се събират; други всички числа се събират, и от изведеното число вие правите своята, така, гадателност). Тринадесет – имате 3 и 1 – 4. Ако вие напишете четворката и махнете горния лъч, вие получавате кръст. Какво е кръстът? Битката между Дух и материя. Хората се страхуват от това, че трябва между двата бряга сложеното течение – да отиде в океана. Хората се страхуват да отидат към необятността, защото в повечето случаи за тях заниманието, или това, което наричаме развитие, е притегателният център. Така че мъката, с която те искат да се извинят, и това, с което един Софокъл ще каже, или един Сенека дори: който не иска да слуша съдбата, тя го влачи

Вижте цялото интервю на Милен Цветков с Ваклуш Толев, излъчено в Нова ТВ, в предаването „Здравей, България“, на 13 юли 2001 г.

Страхът – първият праг на човека за нов Път

Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!

Ако искате да познаете образа на промяната, трябва да се освободите от страх. Сигурност, но – да познаем промяната без страх! Когато една промяна е натрапена и човекът не я приеме с жертвеност, защото страхът го смущава, тогава неговият „принос“ е онова, което обикновено (особено във войните) наричат „беглец“. Беглец от отговорност! (Отделен е въпросът за възмездието на страхливеца…) Но когато себежертвата е осмислена, липсва страх. Страхът заземява, себежертвата дава принос! Себежертвата първо е съгласие на чувствата – на астрала, второ е преценка на мисълта – на ментала, а безсъмнеността е от причинния ви свят. В такъв смисъл себежертвата извежда Духа над световете на желанието и ума.

Себежертвата е осмислена жертва – повик и дързост – при нея страх няма! Истинската себежертва е предназначение. Себежертвата е промоция за духовната титла безсмъртие!

А страхът е първият праг на човека за нов Път. За будната душа няма по-страшна вибрация от него! Следователно, когато искате светлото Рождество на Космичната мъдрост, трябва преди всичко да сте осъществили свобода от страх!

Победата над страха бележи прага на новото съзнание!

… Защото страхът е сложил стража срещу Божеството. Со страхом Божий! се започва в Християнската църква – това е най-голямата беда! Со страхом… Тогава този Бог какъв баща ни е?! Едно дете, щом отива със страх към баща си, как искате да бъде истински мъж утре? Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, а е отхвърлен и прокълнат, играе най-лошата съдбовна роля – че човекът е непотребен. Но с Мъдростта трябва да се върви без страх, без страх към вътрешните откровения на човека!

Предпоставката за страха е астралът. В него вибрацията на страха като психология е породена от идеята за смъртта. Когато на човека е внушено, че умира, а не му е дадена идеята за прераждане, още по-страхлив става. На този стрес признанието на безсмъртието е изкупителна жертва – че някой може да краде на човека правото му на непреривно съществуване. Преобратът на живота носи страх, докато не е овладяна енергията на смъртта. А изразът на смъртта е безсмъртието! Има я контраверсията безсмъртие, но се остава само в лоното на идеята за смъртта и тогава е в наличие спазъмът на астрала. Когато обаче познаете безсмъртието, се освобождавате от страха.

Само Кундалини е, който може да създаде аура на безстрашието, защото той дава и познание за безсмъртието. Ето колко цялостно трябва да е отработен човек в аурата, в която е обгърнат! Сега човекът има една педя аура около себе си. Докато големите Учители – Буда, Иисус и пр., са имали по 500 метра аура. Така че цялостно трябва да схванем възможностите си. Затова има школи, които дават Път. Пътят е във всекиго, само че някой трябва да вдигне завесата…

Получените в Пътя благодатни дарове са, за да опазим Неговото творение, понесло Неговото вдъхновение!

Пътят е един – от Бога към Бога!

Из „Беззаветен Завет