Идеята събожник влиза в историята на човечеството

На 31 юли Общество Път на Мъдростта чества Денят на Събожника

Идеята, която Учението Път на Мъдростта изведе от хода на човешката история, това е, че хората, преди да имат олтар, имат единство между събудена отговорност за душевност и признание на Всевластност. Не е проблемът само за молитва, а за чувството на отговорност дори когато човек взима своя обяд, своята вечеря… Това е събудена отговорност, за да може да се даде признателност. Признателност към Висшето, която още първият човек, когато завали дъжд, е показвал. Тази признателност е първата искрица да имате общественото име, което ви осветява – събожници!

Трябва наистина да се даде идея за единство, заради която предшестващите религии говорят за братство. Но идеята за братството е по кръв, не по духовност.

Събожникът е духовното светилище на венчания човек – бог в развитие!

Ако я няма идеята за човека бог в развитие, не може да се утвърди общество от събожници, които имат не кръвно родство, а духовното единство.

Идеята за събожника трябва да бъде изчистена не само в приложна воля на онези, които приемат събожничеството, не само в признателна молитвеност; тя не е онова, което за съжаление не бива да го правят духовните общества – битка за надмога. Нима Кръстоносните походи са красота на религиозната огърленост? Нима са красота?! А пък този, който се върне от бойните полета, получава ордени… Тази конфликтност, тази двойственост в битието на човечеството е приложена от онези, които са водили – а това е недостойнство.

Трябва много изчистена не коленопреклонност, не ако щете дори и светия хляб да ядете, не! Ако не ядете свещеното Слово, което може да ви направи събожници, а не религиозни, вие ще направите и грешни стъпки…

Събожничеството не се дължи на религиозното съзнание, а на събудените кълнове на Знанието!

За първи път в историята на човечеството влиза понятието събожник, влиза в дневника на Знанието. Но кой ще каже откога е започнал човекът? Колко хилядилетен е? И тогава защо тази идея – съдба, взела та си направила место в ръката на човека? Откъде дойде тя, тази нахалница – Фатума? От Древна Гърция ли? Но те си стоят на едно непрозрение. От Древен Рим ли? Правото – да, но другите му неща са само смешки. Попитайте се откъде дойде съдбата и кога сте били наречени „човеци“, кога „индивиди“, кога „същества“? Науката си пъпли… Ето, сега тепърва влиза идеята събожник.

Божествата са изобретение на човека!

Вземете и гръцката митология, и другите митологии – на кого бяха потребни? На себе си ли? Но вие вече имате решение на тази задача – събожник.

Из „Откриване на учебната 2013/14 г.“, списание „Нур“, бр. 1 от 2014 г.

Събожникът – същност на Учението на Мъдростта

Словото на Ваклуш Толев „Събожникът – същност на Учението на Мъдростта“ е изнесено на 15 юни 2001 г. в Дома на техниката в гр. София

На 31 юли Общество Път на Мъдростта чества Денят на Събожника