Колко неестествено ни изглежда всичко противоречиво и себеотричащо се, а всъщност е един цялостен процес. Защото иначе би трябвало да кажем, че Самото Божество, Самият Сътворител е създал Свой антипод и се е Себеотрекъл – нещо, което е съвършено невярно. Принципът да се познае що е добро и зло е първият конфликт в човека! Създадена е идея за грехопадение, но всъщност е слизане в материята – процес, който също е съпроводник – инволюция, която крие в себе си процеса на връщането, т.е. еволюцията.
Така че, колкото и странно да изглежда, Самото Божество, Самият Сътворител, създавайки видимост за нас, няма Своя антитеза на отричане – това е наша „привилегия“ на небожествеността още у нас. Нашият ум е, който може да създаде идея за противоречие.
Бог не си създава антитези на отричане!
Обожественият ще може да разбере, че това е цялостен процес, който при достигането на съвършенство го освобождава и от единия, и от другия бряг.
Една еволюция е съпроводена от елементи, от принципи и конфликти, но всички те имат за нас само една задача – изграждане на човека като бог в еволюцията. Тогава видимият и невидимият свят в противоречия ли са? Антитези ли са в еволюцията, или са възможности, чрез които се изграждаме? Сама за себе си еволюцията не е антитезисна, защото в нея всеки миг има отричане, но и позитивно признание. Тя е себеотричаща се в път за съвършенство!
