Идеите за Сътворението се разграничават в различните религии, но великата тайна е, че човекът е едно божество, което ще извърши своето осъществяване чрез развитието! Тотемът и демиургът ще бъдат надмогнати; ще се надмогне и раздвоението, което дойде с идеята за познанието що е добро и що е зло. Но всичко това е трябвало да се възприеме, да се усвои, да се приложи. Ето защо имаме преценка за добро и зло с мисълта си – преценка, родена от таблици за нравственото ни поведение. Те са необходимост, но са неприложени, защото са съображение. Една нравствена потреба, усвоена със сърцето, може и без повеленията. Десетте Божии заповеди 3 500 години съществуват, но хората крадат, лъжат, прелюбодействат и пр. А един човек с обикновено съзнание, който не е прочел таблица на моралните изисквания, може да ги прилага, когато ги знае чрез сърцето – той не ги усвоява чрез ума.

В юдейството има познание чрез сърцето. Там се казва, че се мисли чрез сърцето: Рече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Значи умът може да даде безумие, а сърцето да го прецени. Идеята e за прочистване на Небето като извор на познание – като Бащата, Който пояжда Своите чеда. Защото със своя ум, когато е осветен от прозрението, „пояждаме“ лошите си мисли, погребваме с готовност недостойните желания, за да се стигне до една свещена чистота, за да се стигне да едно велико онтологично Само Себе Си представляващо Божество като съвършен израз, като съществуване. Разбира се, това много рядко става, но е път, в който човекът се развива.

Разбира се, че идеите за боговете са създали доктрини. И те удовлетворяват от посредствения до гениалния ум. Но не са тайната за Божеството. Защото тези, които искат доказателства, както и онези, които доказват Бог, нищо не разбират. Който иска Бог да бъде доказан, за да Го изповядва, той е в живота на метаморфозите. Доволен е, защото е удовлетворена неговата рационалност. Това правят и XVII, и XVIII век с рационалните просветители на Франция. Могат да внесат идеята да се съмняваш в самото съмнение, както ще каже Декарт – идея, която той ползва като доказателство за Божието съществуване. Може да дойде и присмехът, сатирата, анекдотът за Бога. Но никой никога няма да събори Божество нито с присмех, нито със сатира, нито с анекдот!

Да се живее Бог е вътрешно състояние!

Когато живеете нещо, то не може да бъде опровергавано от довода на ума или от иронията.

Из “Бог и Боготворчество”, списание “Нур”, бр. 2/2019

Pin It on Pinterest

Share This