Някои автори, отричайки кръста на Разпятието, не са съзряли сакралната страна, а са се спряли само върху възмездната или наказателната, или поруганието, което се е вършело с кръста. Не са разбрали, че Голготската мистерия не е страдание, а Свобода. Защото мощта на служението идва от Всемирното знание; защото сакралните знаци на кръстовете създават у нас знанието – тази точка, в която са съсредоточени всички поверени тайни, които историята на човечеството постепенно открива. Но как да го добиете това знание, когато не сте слагали кръста на себе си? Откъде ще дойде прозрението, когато не сте сложили ръце, за да ви дадат четирите свята, четирите гвоздея, които са четирите тайни на знанията? Откъде да дойдат?

Всеки, който може да носи своя кръст, носи едно знание, което може да даде на света. Знание, което след това става Мъдрост. Мъдрост, която след това става Истина. Защото Той каза: Аз съм Пътят, Истината и Живота. Значи този Път извървян, дава знанието, дава Мъдростта, дава Истината. Вие я усвоявате и правите онази дързостна крачка: Аз и Отца едно сме! Така човекът, минавайки през всички тези стъпала, носейки кръста (с всеки от тези приковаващи го гвоздеи), освобождава по един печат от Книгата на Живота и почва да разгръща страници от нейното писано за човека битие. Така той става жива книга – Книгата на Живота!

Из списание “Нур” 2/1993, “Голгота – реален и мистичен път”

Pin It on Pinterest

Share This