Възкръснал е Дионисий, възкръснал е Озирис, възкръснал е Адоний. Възкръсвали са, но никой не беше направил от възкресението си идея за живот. И не каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.”

Всеки трябва да направи собствено възкресение, всеки трябва да изживее своя Христос. Христос е универсален, но и личен. Затова

Възкресението е идея за живот

То е свобода, то е право на безсмъртие, то е кръстът на Голгота, която е двубоят между Дух и Материя.

Разпнатият Христос, Който е великата тайна на победата на духът над плътта, трябваше да работи в сътворения Адам, който е планетна плът и дихание на Отца си, но не беше роден от Отца – това е, това е Възкресението. Възкръсналият Христос, роденият Христос, синовният Христос работеше в сътворения Адам. Ето защо черепът е в основата на Голгота, а кръстът е на върха в Разпятието.

Възкресението е свидетелство за рождество вътрешно – това, което една Витлеемска звезда беше направена. Затова – направете си Витлеем, извикайте си своя бог, за да ви даде звезда, направете достатъчно смелата стъпка, за да можете да разпънете Адама като плът. И тогава ще разберете, че

Възкресението не е съчувствие към човека

Не, не, не, то е една велика мирова система на откровение след откровение, на мистерия след мистерия, една мирова сила, една природна цялост като духовна потреба.

Из словото на Ваклуш Толев “Възкресението – идея за живот”, изнесено на 8 април 1995 г. в гр. Пловдив