Не свеждайте до илюстрации Рождеството;
живейте Христос като вътрешен Бог,
защото затова Той беше пратен!

Неговото Рождество не е нито пещерата, която рисуват, нито рогата на вола, нито опашката на магарето. Христос е битие – битие на Любовта! Така трябва да Го осъществим и така трябва да Го предоставим на Всемирността! И нека да предоставим на другите да си спорят дали е реален, или митичен. Но какъвто и ще да е, остави ли новия закон да любиш както брат си, така и врага си?! Къде да има повече такива нереалности! А това могат да ни създават само Рождествата.

Няма да ожаднееш, жено, ако ти дам от Моята вода.
– Дай ми, Господи, от тази вода, от живата вода!

Този копнеж като предречена бъднина, като белязана съдбовност Го живеем и в Рождественската нощ ще имаме Христос за гостенин. Трагично е, ако Го имаме само за гостенин! Трябва да Го живеем като свое родено и вечно битие, защото еволюцията на човешкия род ще доведе човека до божественост и тогава още по-плътно ще узрее за тайните на Любовта, за тайните на Мъдростта, за посланията на Боговете към човека.

Нека отворим дверите си за тази земна и неземна благодат, която една Рождественска нощ ще донесе с песента Радвайте се!, с песента Аз и Отец сме едно!, с песента Аз победих!Няма нужда от илюстрация, че някой си римски император (отстъпникът Юлиян) можа да каже в последния ден: „Галилеецо, Ти ме победи!“ Това са евтини опорности. Търсете опората в себе си, защото

всеки човек е един нероден Христос!

Величието на Иисус е в това, че можа да роди с готовността Си на жертвата Христос, преди някой друг да Го е осъществил още. Това е голямото!

Да ви бъде честит един роден Христос в душите и един вечно пътуващ Иисус, наречен Човекът, от онзи, който се опита да Го съди като Божество. Ecce Homo!

Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците благоволение, ще чуете в святата нощ. Да бъде в душите ви, да бъде в пътя ви! Да Го живеем не само като историческа необходимост и не само като верска даденост, а и като Богослужение!