Възкресението е идея да създавате
богове, а не благополучие!
Повече от 60 години твърдя, че истинската дата, а не ден, на Христовото Възкресение е 8 април. Преди години историци и теолози го потвърдиха, а сега вече този факт е публикуван и в „Хронологична енциклопедия на света“, том 3. С това не отричаме официалните празници и не отнемаме на никого боголюбивото моление, нито сваляме от иконостаса му образа, на който той отдава своето почитание. Но Истината е по-горе от всяко съображение, тя е по-горе от празника; тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата реалност да отпратим своето моление, да отдадем своята признателност и да направим усилия в Живия да сложим своята жива същност.
Възкръснал е всеки, който е изживял себе си като Христос!
Възкресението не е само празник! То не е битка за благополучие, Възкресението е вътрешна просветеност – как да родите чакащия във вас тревожен бог! Затова го наричам надгробна властност, победа на Духа над материята.
Възкресението е една нова идея, една нова психология на света. Психология, която дава основание да кажем, че човекът е един бог в развитие, че той е един зрим теогон; че човекът е в тази възможност, защото Христос рече много смело: Аз и Отец сме едно! Но Възкресението е не само психологията на човечеството, то е и Самокръщение, което безспорно Иисус Христос направи като образ, и това Самокръщение предстои на всеки, който като Син Човечески трябва да стане Син Божий, а оттам – в Лоното на Единосъщието!
На дванадесет години този Син Човечески сложи белега на Своето Служение: Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми! С това определение Той трябваше да изходи Своя земен Път. И когато Го кръщават в реката Йордан, отварят се Небесата – Той излиза от Своя астрал; но когато идва моментът на Самокръщението, с което създава психология на Възкресението – Той прави надгробна властност. Това е голямата тайна!
Самокръщението се извършва в гробницата! В гробницата Иисус (Който вече е Христос) не е кръстен от никого освен от Своята будност, освен от онова, което Неговият Сътворител рече – че не го създава само по образ, но и по подобие, като му дава Диханието Си. Това е възможността всеки да направи Възкресението – да събуди в себе си огнеността, вътрешния огън, чрез който може от гробницата да възкръсне и да стане надгробен властник.
Човек безспорно е в състояние да надкрачи гроба си! Достатъчно е Един да е дал знак, достатъчно е Един да е направил Възкресение, за да стои то в паметта на бъдните поколения, да стои в гена на всекиго – както законът на наследствеността дава на човека правото на възпроизводство в идеята да ражда богове. Така че победата над смъртта е страница от тази нова психология – Възкресението става култура на бъдещето!
Къде е сега психологията? Общоприето е, че човекът е грешник, общоприето е да има стена на плача и заслон на скръбта… Тук е волята ни, тук е посвещението, с което трябва наистина да се извърши преломност! Да дарим всичко що имаме, за да направим социалната си пътека изчистена в идея за Възкресение! Това направи Христос! За съжаление в християнството няма да намерите тази тайна. Ще намерите социологизиране на съзнанието в подчинение на обред, а не нова социология – защото не е извършено вътрешното причастие… Възкресението само за себе си е една реална мистерия, а го направиха само процесия. Тази реална мистерия дава една от най-великите тайни, която сега Учението Път на Мъдростта предостави – тайната чрез Човешката ни божественост да се възкресим в идеята на Божията човечност! Това е голямата връзка, която тепърва ще настъпи в психологията на човечеството. А личният път за Възкресението, за тази нова психология, безспорно ще бъде характеристиката Самокръщение от Сина Човечески в Син Божий, за да може след това да бъдем единосъщни в Триликостта.
Честито ви големия празник! Да го спомним с това, че идеята за Свободата, сложена в ритмиката на Възкресението, е Живот в Бога!
