Трябва да се освободите от онзи себе си, който е вече вчерашен, за да сте днешният. Трябва да се освободите, колкото и благодатно да е било вчерашното ви Учение за Любовта; колкото и благодатни да са били за вас Правдата, Митологиията или признанието на тотемното животно. Ако човек не се освободи от себе си в довчерашното призвание, той ще се влачи. Трябва да се научи да се прощава с всяко нещо, когато е пораснал. Иначе си слага още по една мартеница, наречена „карма“.
Кармата на хората е привързаност, но творецът не може да бъде привързан. Много малко личности са правили творчество – другите подражателно отразяват онова, което всекидневието им дава. Творчество е правил, например, един Омир, когато създава своята „Илиада“ в надкрачване на довчерашното. Митологията е наистина творчество и който може да я разтълми, той ще ви разтълми цялата Огнена даденост. И неслучайно един Зевс убива баща си, т.е. убива миналото в себе си.
Трябва да се простиш със себе си! Всеки човек, когато влезе в една нова позиция с едно ново призвание, той фактически се прощава със себе си. А да пренебрегнеш себе си, само едно е потребно – благодарност, че знаеш как да правиш жертва. Идеята да правиш жертва – научен е човекът да не е скъперник! Един поет, писател и пр. (дори да е голяма известна личност) пет пари не струва, ако не се прости със старото, когато дойде нещо ново и от него не направи творчество.
Така че тези проблеми са наистина много съществени – човек трябва да се научи на прощението. Макар че урокът с прощението – дори да си простят взаимно греховете – хората много трудно го усвояват. Защо? Защото навикът е убиец. Навикът е нещо страшно! Много сме му благодарни, когато изгражда, но когато са минали хиляда години и трябва още да се чака нещо да се промени – не, не може да сме му благодарни! Понякога хиляда години са му потребни, за да утвърди поведение, което има същност, но оттам-нататък той става валентен. Затова не може човечеството да се откаже от традициите – тo даже ги подхранва. Чудесна традиция, но убийца вече. Убийца дори за обикновените хора, а да не говорим за интелектуалните умове, които имат това приземяване…
Какво нещо е да приемеш една новост! Тогава можеш да правиш Път. Защо не можа апостол Павел да направи Път? Защото до последно си остава юдеист. Най-културният е от всички апостоли, но това е и най-опасното. Той има поведение, но не дава Път! А един Иоан, който е осемнадесетгодишен и седи до Христос, написва Откровението!
Големият конфликт е наистина да се простите със Себе си. Да се простите! И идеята за събожника е превратност в световното мислене – тя наистина е превратност! Нито брат, нито сестра – както са наредили уваженията си на взаимност. Това са земните определения за битие. Човек не може да съзнае колко повърхностно живее. А той не живее – аз казвам: човекът още съществува! За да прави живот, трябва да се прости с миналото. В битието на Учението Път на Мъдростта той трябва да се прости и със Себе си!
Из слово, изнесено на Деня на Посланията, 21 декември 2008 г., сп. „Нур“, бр. 1/2009 г.