Искаше ми се за човека-бог да дам доказателства из това, което се нарича голямата култура, голямата наука, голямата философия, голямото изкуство, за да имаме достатъчно аргументи (както стъгдата обикновено желае, а не както прозрението и посвещението трябва да знаят). Това знание като доказателство исках да го приложа за улеснение, но се смутих.
Деца на Деня – през 1994 година официално в Послание се обърнах към онези, които сте в живота на една Нова духовна вълна, на която безспорно дадохме наименование „Духовната вълна на Мъдростта“. Сложихме един дълбоко врязан апостроф на цялото човечество срещу изповядана от него скръбна теза и плачещи очи – идеята за борбата че няма зло, има нееволюирало добро. Това е първият знак, с който трябва да отличим своето битие. И то стана нашата изповед, върху която градирахме идеята и доктрината за духовните вълни, за онази историческа памет, изградила пирамидата на човека – бог в развитие: от това „Бог в човека“ до онзи момент, когато се получи един знак на признание, а именно знакът, че Децата на Деня са и зрими теогони.
Категорията Деца на Деня е едно ново измерение в йерархията на богознанието, на богоживеенето и на Богосътворението. Една нова йерархия като форма на вътрешната даденост – чрез интуицията да направите знанието си предсещане, да направите откритието си не евристика, така както извика „Еврика!“ един Архимед (когато се къпе във ваната и една кора от дърво изплува, той измерва водата и казва: „Открих закона!“), не! Това е доктрината на очите; доктрината дори на сърцето, която роди Любовта; доктрината на ума, която роди Правдата. Правдата е измерение на мисловните преценки – затуй тя изгради възмездието и безспорно наградата. Доктрината обаче на Мъдростта успя да се освободи от правда, защото в нея е тази голяма реакция, този взрив, който Христос постави върху цялата култура на човечеството. За съжаление и културата сложиха във веригите на ума. А и богооткровенията така ги замъглиха – само отмъщения: от седем чаши ще се изливат злини; ще се изгарят човеците; ще чакат своя съд, и то – „праведен“. Праведен съд!? Та дори и Бог ще го сложат там, отгоре на тази „праведност“! В ислямизма пък ще има една везна и там ще стои Аллах и ще отсъжда: праведен – тук, неправеден – там. Това е ужасът!
И затова не мога да ви поднеса доказателства и от науката, философията, изкуството, защото те, както казах, се извеждат от даденото. А даденото е от ония, които са имали прозрението в своята йерархия. Защото това, което храмовете на посветените, египетските мистерии са разкривали, е във възможност на човека според йерархията, а онова, което е било за бъднините, за него се дава клетва да се мълчи.
Децата на Деня имат знанието като прозрение и пътя като предназначение!
Из „Децата на Деня – йерархия и служение“, сп. „Нур“, бр. 3/99
