Сега ще имаме възможността да надникнем в една тайна на Битието – тайната на духовните вълни – това, което е същина в живота на човека; това, което аз наричам хронология на човешкия дух в историята. Духовните вълни наистина са една хронология на човешкия дух в историята ни. Трудно е човек да надникне вън от полето на съществуването си, за да знае тяхната присъственост в другите духовни сфери, но тази присъственост като реалност в книгата на Битието е отбелязана.
Защото наистина човечеството ни почва своето битие като цивилизация от това, което натрапчиво наричаме Духовната вълна на Правдата, последвана от Духовната вълна на Любовта, Духовната вълна на Мъдростта, чаканата Духовна вълна на Истината, чаканата Духовна вълна на Свободата. Но аз имам малко по-друго виждане и ще се опитам да ви поднеса частица от него. Отделен е въпросът какво е Духовната Вълна, какво е – като еманация на Логоса, като една специално вложена ритмика на волята за Сътворението, която трябва постепенно да Го изведе и в обратен път да Го върне. Искам да поговоря за една друга тайна, която е голямата идея за Еволюцията. Не може да се разделят духовните вълни от закона или принципа на Еволюцията, защото те ще бъдат обезсмислени, ако не дават този вървеж.
Духовната вълна на Сътворението
Първа Духовна вълна – това е вълната или Божествената идея за произхода на човека. Без да се губи, Той дава пространственост (като фигура, разбира се), за да сътвори онова, което в нашето битие наричаме венец на живота. Дали това е венецът на живота? Безспорно не. И когато минем в други полета, когато ще осъществяваме други култури, тогава вече ще видим дали човекът е венецът и дали той, който е наречен „Бог в развитие“, е и свършека.
Тази Духовна вълна аз наричам и идеята или борбата за себе си. Това е – борба за себе си или както много често го употребявам – егоцентризма. Егоцентризмът е себесъзнание, което трябва да се откъсне от пещерния праг, за да напусне стадото и големият да може да води стадото, т.е. да индивидуализираме, да се себепознаем, да търсим една свобода от пещерата. След това да търсим една свобода от тотема, да търсим една свобода от гадаенето и магията, защото с вещината на пробуденото знание ние получаваме частица от свободата за съответната духовна вълна.
Основното в Първата Духовна вълна е идеята за борба за себесъзнание – да се персонифицирате, да станете Ипостас, която на върха на развитието, в петата или шестата вълна на човечеството ще видите като втора Ипостас на Бога. Представете си колко дълга е пътеката от пещерата, когато нямате още себе си, до Голгота, когато сте вече Ипостас на Бога. Ето пътя на еволюцията, за да се даде осмисляне на вълните. И всяка поотделно гради, като руши онова, което е било обвивка или завеса на зрението, но крайно необходима за стадия, в който сте били. И тук е великото – рушиш и изграждаш. Тук е голямото. Това трябваше да направи пещерният човек – да излезе от прага на пещерата и да каже: „Вървете с мен“. Това е голямата идея за водачеството – егоцентризмът. Разбира се, когато сте вече Ипостас у Бога, да бъдете егоисти е престъпление, но да стоите в стадото хилядолетия също е престъпление.
Духовната вълна на Митологията
Втора Духовна вълна – това е, според мен, вълната, която ражда идеята на митологията. Стадият, когато вие сте богове, но стихии; когато вие сте се качили на кораба на аргонавтите и отивате да търсите Златното рухо – нещо, което нито ръждясва, нито го пояждат молци. Идеята за Златното рухо е Духовна вълна на митологичното, въображаемото, творческото у човека.
Това е митологичната вълна. Тя криеше още един велик закон, тя криеше закона Зевс да убие Кронос. Какво трябваше, кое тласна еволюцията? Времето – времето, което даде събуждане на пещерния; времето, което определи еволюцията. Трябваше да се убие Кронос, защото времето беше дало вече еволюцията, трябваше да се донесе Златното рухо. А в стихийните богове нямаше много добродетели, нямаше и Правдата. И митологичният свят създаваше конфликта, защото конфликтът е съпровод на еволюцията. Той е духовна потреба; той е нуждата, която може да ви изведе към процеса на познанието. В преценката на митологичното мислене, вие ще имате една настъпваща бавно познавателност – символа, азбуката. И вие ще я видите вече така добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието.
Духовната вълна на Правдата
Трета Духовна вълна можем да наречем вълна на цивилизацията, защото тя в своята теза за защита и развитие поставя основни принципи. И тогава мога да кажа, че това, което ражда цивилизацията, е въображението, а онова, което ражда религията, е идеята за съвършенството. Религията бива укрепена от догмата, а цивилизацията ще съпровожда догмата, защото тя изсмуква скритата в нея духовна идея. Човечеството в религиозното си битие изначало ще има догми, а след това то ще се освобождава. Но цивилизацията е въображението, творческото въображение, което може да вземе от догмите, за да създаде възможната усвоимост.
Правдата е вече индивидуализирана духовна вълна. Докато в борбата за егоцентризма духовната вълна оставаше отвъд нас, в митологията наблюдението ни даваше играта – в Правдата ние имаме вече една манифестирана духовна вълна, която градира поведение, правила и казън. Правдата ляга в основата на всички религии, които вече са запазили физиономии за нашето познание. Вие ще я видите в Юдаизма; вие ще я видите толкоз добре изразена в Будизма, дори там в осмичния път е казано – права мисъл, право дело, право вглъбяване…; вие ще я видите в Зороастризма.
Правдата като духовна вълна е едно сътворено и усвоимо поведение на Божеството в закона. И не напразно винаги се казва – Закона, Завета, даден от онзи, който води, от онзи, който е пратен. Заветът е обречената връзка на неразкъсваемост между човек и Божество!
Духовната вълна на Любовта
Четвърта Духовна вълна е вълната на Любовта. Идеята за Любовта наистина разкъса небосвода на всички религии, които я предшестваха, родени от вълните на Правдата, митологичното съзнание и егоцентричното съзнание, които са трупали знание, обособявали са личността, която трябва след това да се нихилира. И това можеше да го направи само една нова духовна вълна. Беше настъпила една благодатна есен на зрялото в ума на човека, на постижението на човешкото желание – във всичката митология и в егоцентричното състояние бяха узрели. И трябваше да дойде не разграничаването, а Единството. Защото Любовта е единство! Тя е единство като възможност на духовност, която излива сърце и ум. Трябва да ги съчетаем. Защото Правдата е дадена и във вашия ум тя стои, тя си прави разграниченията. Любовта трябва да събере и да намери взаимност между Правда и идея за прощение. Защото тайната на вълната на Любовта е прощението – „Прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6: 37).
И най-съвършеното нещо в това Учение или в тази Духовна вълна е, че тя посочи едно друго царство, което се наричаше Царството Небесно. Единствен в световната история Христос и като Учител, и като Духовна вълна, и след това като религиозно учение освободи душите на хората от веригите на греха и на земните задължения, за да ги качи в едно Царство, което Той нарече Небесно Царство. Това е една тайна – това е духовна вълна, която изнесе човечеството много далече. Колко е осъзната, колко е приложена – това са съвършено други неща. Човечеството може и десет хилядолетия да не приложи „Обичайте враговете си“, но то няма да може пък да бъде и това, което му каза „Аз и Отец едно сме“ (Йоана 10: 30). Трябва да правим разлика между ученията, които са школски и духовните вълни, които са всемирности, които са еманация на Планетния и Абсолютен. Те винаги ще проникват в битието на човека. Ама хората са лоши… Това е, защото още са във всички тези светове, които ви изброих. Но духовната вълна съществува, както въздухът съществува и без бремето на отговорност ние го дишаме и живеем. Тя е в нас и кога този въздух е по-чист, кога ще се излекуваме от главоболието на своята правда, която не всякога е достатъчно божествена, кога ще се излекуваме от митологичните съзнания… Важното е, че тя е.
Духовната вълна на Мъдростта
Пета Духовна вълна – това е вече духовната вълна на Мъдростта. Тя има битието си в огъня. И цялата история на човечеството е било да се взима огън – огън, на който се топлят човешките души; огън, който спасява човешките души и огън, който пише скрижалите за човешките души. Това е вълната на Огъня, който е дал всички религии. Защото във всички религии има мъдрост – мъдрост като пулсация на Твореца. Но религия на Мъдрост тепърва ще има, както човек никога не е бил лишен от любов, но Христос даде учение за Любовта; никога не е бил лишен от правда, но Буда, Моисей и Зороастър дадоха Правди – учеха хората на Правда. И понеже има в душата на човека вложено всичко това – човекът е един Бог в развитие – те само събуждаха или преливаха, или ослънчваха битието му, за да осъществява една Духовна вълна.
Това ще даде и дава Мъдростта – огъня на знанието, приложен като стълбата, която свързва човека и небето, земята и небето. Те са тайни, който доказват само една истина – че има живот!
Духовната вълна на Истината
Шеста Духовна вълна е Духовната вълна на Истината, която човечеството ще дочака. С разгръщането на вътрешната ни просветеност, с усвояването на света, който ни заобикаля, то се променя в своята цивилизация и в своето биополе, за да улесни нашето пробуждане в Ноосферата, както казваме, в сферата на Всемирния Разум. Тази именно тайна, чрез Истината, която ще освободи Бог у нас, ние ще можем да кажем тогава, че идеята за безсмъртието е била една реалност, неоспорима във възможността да я осезаем във всяко свое приложение и тогава да сме освободили религията от това, което наричаме догма. Идеята за религия без догма – това е съвършенство!
Духовната вълна на Свободата
За мен Седмата Духовна вълна е вълната на Божествеността. Тя вече не е духовна вълна. Божествеността не може да бъде пулсирана като духовна вълна. Тя не може да бъде сложена в рамки – това е Божественост. Нямате нужда от духовна вълна, вие сам сте Божество, което живее себе си, защото Кундалини е освободен. Онзи малък бог в развитие вече също го няма и тогава нито можете да произвеждате, нито да се стимулирате от фактори, които нарекох екзотеричност. Какви фактори са те вече? Вие сте, който може да сменя света, а не светът да ви сменя! Не храмът, не пирамидата, не биосферата, не ноосферта, не – вие. Ето това е една колкото далечна, толкоз и близка за отделни хора вълна или същност – Божествеността. Това е седмият етап.
Така в тази ходена и недоходена пътека, наречена религия или знание за Бога, тя създава и хляб, и култура. Човек не може да се лиши от своята биосфера, но човек не бива да се губи и от своята Божественост. Повтарям, че плътта е толкоз свята, колкото я направим, защото тя е също от Божията същност. Различните религии ни дадоха своето, а какво сме взели в хилядолетията, ще се познае в утрешния ден, когато осъществяваме една от тези духовни вълни. Някои ще са в Духовната вълна на Любовта, други ще вдигнат крак и ще минат в Духовната вълна на Мъдростта. Някои още бродят в своето митологично битие, някои още са старозаветни в Правдата си – дано надделеят. А трудно е да се каже колцина в световността на Планетата ни имат своята Божественост. Тя не е трудно достижима, защото е обещана от Бога на човека. А човекът е, който трябва да реши кога и как ще се качи по стълбите на Божествената вълна. Но Истината като Духовна вълна трябва да го освободи в идеята за безсмъртието. Тогава ще знае, че напразно е имал страх от смъртта. Тя не съществува!
Вложената тайна в човека е Бог!
Из „Слово за Духовните вълни”, сп. „Нур“, бр. 1/1993
Фотография: Борислав Златков
