Всяка религия изгражда своя етичен принцип от духовността и душевността на даден исторически момент – с предназначение в едно дълго битие да се работи върху душата и Духа на човека. Така се изгражда етиката във всички религии. И както казах, тя изначало е била поделение в правната доктрина. Ето защо няма да намерим друга етика в старозаветието освен Десетте Божи заповеди, които безспорно са нравствени нормативи. Те трябва да съответстват на нрава, на морала – една формула за обществено съзнание, което в църквите е нравствено начало за поведение. Тогава няма защо да се чудим, че Цицерон ще се провикне: O tempora, o mores! – О, времена, о, нрави! О, нрави… Човечеството във времената сменя своята нравствена доктрина, но тя има понякога толкова дълъг живот, особено когато е плод на религиозна санкция. Дори канибализмът за своето време е бил морален. Канибалът е бил морално явление, религиозно поведение на диви племена. И понеже наистина религиите бавно остаряват, и досега канибали някъде все още има.
Религията е духовна потребност, нравствена градация и социална сила
Тази духовна потребност дава знанието, че Животът е непобедим, но нравствената градация прави преценка на моментите, в които вие съществувате, кое е морално, кое не е.
Еволюира ли моралът? Еволюира. Най-простият пример – било е велико достойнство човекът да бъде човекоядец, а сега е най-унизителното. Еволюира! Както зъб за зъб, око за око беше социална заповед с морална стойност, но след Христос стана обидна повеля в живота и културата на човечеството.
Из „Духовност, Душевност, Етика“, сп. „Нур“, бр. 2/2016
Гледайте видеозапис на словото „Духовност, душевност, етика“, изнесено от Ваклуш Толев на 8 юни 1995 г. в гр. Хасково.
