Злото като нееволюирало добро
е позитивен пулс на развитието!
В какъв смисъл няма зло, след като се вижда, че има злини, беди, страдания…?
Философските и религиозни учения разглеждат в аспекта на нравственост злото като принцип, непримиримо противопоставящ се на доброто. Но в Учението на Мъдростта философът и богослов Ваклуш Толев дава на тези две понятия нов смисъл, който ги свързва – като еволюционен пулс за обожествяването на човека.
Именно знанието за добро и зло прави човека бог (Битие 3:22), но бог в развитие. Следователно те не са същности, вложени в човека, а феномени, възникнали в даден момент с идеята за познанието. Затова преценката „зло“ или „добро“ е лично отношение – тя е субективна видимост, която йерархията на човешкото съзнание променя!
Тогава какво се разбира под зло и добро в Учението на Мъдростта?
Злото е принцип, който активизира еволюцията. Но то не e властност – няма зло, което да спре обожествяването на човека. Злото не е нито персоналност, нито вечност!
Доброто е принцип, който осветява пътя на Духа. То е идея за съвършенство и дело за другите. Доброто е път за Единство с Бога и в Единството то също се губи!
Какво се осъществява с идеята „злото е нееволюирало добро“?
С тази идея не се капсулира нееволюиралото. Тя влага позитивна сила в отрицанието и му дава еволюционната възможност да се бори за себенадделяване. Така човекът съзнателно може да работи за своето нравствено и духовно развитие.
Няма зло, има нееволюирало добро дава възможността да се разбере, че може да се надмогне всяко препятствие. Приемайки тази идея, човечеството ще смени погледа си върху социалните процеси и взаимоотношения. Този принцип потушава полярностите в едно вътрешно единство, казва Учителят Ваклуш, и ще е бъдеща планетна социология!
Подготвил: Кирил Коликов
Enigma: There is no evil, there is non-evolved good
Evil as non-evolved good
is a positive pulse of development!
In what sense there is no evil, when it can be seen that there are evil deeds, woes, sufferings…?
The philosophical and religious teachings examine evil in the aspect of morality as a principle, irreconcilably opposed to good. But in the Teaching of the Wisdom philosopher and theologian Vaklush Tolev gives these two concepts a new sense which joins them – as an evolutionary pulse for man’s godification.
It is the knowledge about good and evil that makes man a god (Genesis 3:22), but a god in development. Therefore they are not essences, put into man, but rather phenomena, arisen at a given moment with the idea of knowledge. This is why the “evil” or “good” judgement is a personal attitude – it is a subjective visibility which the hierarchy of human consciousness changes!
Then what has to be understood by good and evil in the Teaching of the Wisdom?
Evil is a principle which activises man’s evolution. But it does not have a hold – there is no evil which can stop man’s godification. Evil is neither personality, nor eternity!
Good is a principle which illuminates the way of the Spirit. It is an idea of perfection and a deed for the others. Good is a way for Oneness with God and in Oneness it disappears as well!
What is being accomplished with the idea of “evil is non-evolved good”?
With this idea the non-evolved is not being encapsulated. This idea puts in a positive energy in negation and gives it the evolutionary opportunity to fight for prevailing over itself. Thus man can consciously work for his moral and spiritual development.
There is no evil, there is non-evolved good enables one to understand that it is possible to overcome every obstacle. Accepting this idea, mankind will shift its view on social processes and relations. This principle extinguishes polarities in an inner oneness, says Teacher Vaklush, and it will be a future planetary sociology!
Prepared by Kiril Kolikov
