Водачеството е духовна енергия,
овладяна мисъл и приложна воля!

Идеята за бъдещето, за да бъде творческа и да прави историзъм, се нуждае от водачество. А какво човек трябва да направи, за да бъде водач? Христос в пустинята казва: Не само с хляб ще се живее!, и побеждава глада; искат от Него чудотворство – отказва; предлагат Му световна власт – надсмива се: Махнете се от Мен! Значи трябва победа над глад, чудо и власт!

Водаческите личности е необходимо да създават стрес за национално върховенство и социална готовност за история и историзъм. Ето защо водачът винаги ще носи знака на белязания, а всъщност самият той често е воля на националната същност.

Водаческата личност трябва да изпълни волята на един национален дух да се самовъплъти, защото той носи концентрацията на народа!

От националния дух, от духовното вълмо на един народ се излъчват белязаните, играли ролята на водачество. Те в националния дух са, ако можем така да кажем, благодатната манна Господня за приложност. Националната принадлежност на белязаните е фиктивна, но и напълно реална, когато правят историята на даден народ, където отиват и извършват реформи. Затова не могат да бъдат обсебени в националност, нито в измерения на собствености, но те са най-жертвените и най-безпристрастните служители на нациите. Тях не ги интересуват награди, а в дадената народностна група работят за осъществяване на предназначението ѝ. Така че националният дух е сбор от духовете на белязаните – универсални, но в даден исторически път набогатяващи един народ с идеи и устойчивост.

Из “Духовните дарове на България”