Някой ще си напише едно триъгълниче, ще застане пред него, друг ще си направи кръст, трети ще изобрази тау, четвърти – квадрат. Квадратът е израз на света – една обобщеност, една емблема на света и природата, той е светското начало, четворката. Четворката е една особена тайна. Тя е знакът на Хермес. А кой беше Хермес? Кореспондентът на боговете. Махнете лявата страна на четворката и вие ще получите кръста с разделянето, световния кръст. Така ще се яви еволюцията на кръста. И няма никакво основание да се храни съмнение, че тази четворка на Хермес ще стане бъдещият кръст на Христос. Този кръст представлява и самият човек. Но идея за разпятие – съвършено невярно! А толкова мъчително се изживява от изповедниците измъчването на Христос, голготската пътека на страданието. Не! Това е низата от еволюционната даденост, с която човекът (а той е представител на Духа и в същото време е носител на материята) води голямата битва. Това е Кръстът – двубоят между Дух и материя.
И тук е величието на Христовото учение – когато Христос демонстрира одухотворяване на материята, за да покаже, че може да няма гробница за човека. А е поднесено според философията на очите, че тялото му е гробница. Христос даде тайната – влезе в гробницата и възкръсна, за да каже, че материята може да се одухотворява. И тя е одухотворена, когато Той демонстрира точно това Хермесово начало – цялата богосътворителност.
Не мога да си представя и другата идея – че човекът е пръст, макар и в Библията да пише, че тялото се връщало пръст, а Духът си отивал при Отца. Човек връща една клетъчна система, която го е обслужвала в продължение на години. Пръст ли връща или живот?! Тогава можем да кажем колко живителна е планетата и да разберем символите.
Из „Символите в еволюцията на човечеството“, сп. „Нур“, бр. 1/1999г.
