Въпрос: До каква степен ние, българите, сме наследили от тракийската, от славянската митология, от тангризма, покръстването, богомилството, исихазма?
Отговор: Ска́лата на стойностите не е спиртомер, с който определят, че една ракия е 40 градуса. Но има нещо друго – какво е това, което ние сме носили, и какво носим от онова, което тук наследихме? Защото прабългарите идват тук в 681 година, но дотогава хилядолетия те имат свои държави, те имат свой олтар. Танг Ра е Бог, но той е едноличен Бог, когато човечеството още е в многобожие. Следователно налице е предпоставката за отработена личност. Ние имаме класово разслоение, но нямаме класова съпоставка, защото имаме признание само на един Бог. И затова не може да имаме нито двубожие, нито многобожие.
Наследяването на християнството, ако не бяха тезите на конфликта „добро и зло“, щеше да съвпадне в пълен ритъм с тангризма. Няма по-съвършена религия от тангризма, но вие с основание може да ме питате: Тогава защо сме приели християнството? Един народ притежава не само верска страница – той има и социална страница, има и битология, ако щете, има трудова изява. Ние имаме труд, който ни дава достойнство и не правим хората роби – не е Римската империя, а тангристка България!
Дали тангризмът е могъл да даде достойно битие в своето съществувание, това е другият въпрос. Фактът е обаче пък, че прабългарите признават висша духовна сила – Орендата, нещо, което другите религии тук нямат. Тя не е нашето съзнание да имаме преценка за чувствата си, да имаме преценка за ума си и после да имаме преценка за Духа си – тя е цялостна! Следователно няма какво да ги смути. Те имат и едно око, което вижда: Танг Ра знае, Танг Ра е слънцето, от което всяка гънка, в която може да скриете подлост, е изявена.
Затова българите, когато идват тук и правят своите дипломатически преговори, са смутени от това, което виждат, особено от византийската политика. (Неслучайно се говори за византийщина в съзнанието!) Или, да кажем, онова, което виждат в неорганизирания тогава още славянски народ, дарен с будността на мързеливеца…
На прабългарите нравствена таблица не е била потребна, защото нравствената таблица разколебава човека кое може и кое не може. А в тангризма са били водени само от Орендата. Така конфликт няма. Но има социална и биологична даденост. По силата на биологията на тях им трябват човеци. Затова в тангризма съществува многоженство, обаче в друга светлина – не е в светлината, която е при юдейския народ. Там конфликтът е, че Ева е вторична, а прабългарите нямат вторичен човек. Съпоставяйки градуирането на даденостите, когато не лишавате другия, вие нямате нужда да му създавате правила за защита – той е така роден. Следователно социалният конфликт с биологичния е избегнат.
И тогава основателно съм поставил въпроса: Защо приехме християнството? Това е може би най-същественият проблем на съвремието, който никой същностно не разглежда. Някои от богословите (понеже знаете, че аз богословие съм завършил) или някои от философите правят свои анализи… Но не достигат до това, че християнството е изумително в идеята за личност. И не само за личност, но онова, което и при прабългарина стои, само че не е легитимирано така ясно, както при Христос: Аз и Отец сме едно!
Из интервю на Румен Стоичков, БНТ, „Нощен хоризонт“, за „Духовните дарове на България“, том I, публикувано в сп. „Нур“, бр. 3/2011
Фотография: Борислав Златков
