В дните на пост, в дните на изгаряне на това, което е било смут, съмнение, в Заговезните Предвеликденски, има нещо, което е много съществено – денят на опрощението. Денят на опрощението! Това е, може би, върхът не само на етичността, вложена като смисъл и динамика в постенето, а това е най-дълбокото, което едно учение на Любовта можеше да даде – да простиш на врага си! Именно този ден на прощението пред Великденските пости започва с гостуване на близки и далечни – като се почне от дома, когато детето иска прошка от родителите, когато родителите се обръщат към своите домашни богове (нека така да се изразим) и искат прошка за неизпълнен или лошо изпълнен дълг; когато към съседа отпратите добра дума и поискате прошка; когато през плет се здрависате, но простите в сърцето; когато отидете, както изрично се иска, от своя кръстник да поискате прошка, защото кръстникът е духовен баща. Англичаните най-добре са го нарекли „godfather“ – „духовен баща“. Ето това е едно от най-големите задължения и в същото време и едно от най-големите благоволения – прошката. Нещо, което и като исторически факт е било действителност в нашия народ в тежките години; нещо, което е говорило за взаимност. И аз не зная дали ви е известен този обичай, наречен „машала“. Не машаала, което значи евала – здравейте, а машала, което на персийски значи огън. Тази нощ преди прощението се палят големи огньове и се развяват вълма от запалена слама да си сигнализират българските християнски села, от единия баир до другия. Те са се поздравявали и са искали прошка точно на този ден – Заговезни Предвеликденски, пазейки идеята за Възкресението. Така че човекът на тези Заговезни на предпрощението фактически извършва погребение, за да има възкресение! Огънят е използван като сигнален знак на взаимност. Това стои в нашата история и мисля, че ще бъде разтълмено защо тези хора от единия край до другия са развявали огньове, за да се каже, че са християни и са живи. Огънят е йерархия, приложена в социалния живот. Огънят е, който гори и прощава; огънят е, който осветява; огънят е, който възкресява; огънят е, който ще бъде новата мисъл, наречена Мъдрост. Това е йерархията на огъня.

Из “Постът”, списание “Нур” 1/1993

Pin It on Pinterest

Share This