У нас има какви ли не мисли, желания, потреби, дела. Една потреба, едно дело може да бъде като добрия разбойник на кръста при Христовото Разпятие, може да бъде и като лошия. Във всяко нещо трябва да потърсим преобразността, да потърсим ферментацията – най-напред у себе си. Неслучайно Христос изправи човека пред един антипод – Виждате сламката в окото на съседа си, а гредата в собственото си – не. Значи ние носим веригите на минали мисли, носим игривостта на настоящите си чувства. А в състояние ли сме да извършваме преобрат? Да – с ослънченото прозрение на Отговорността като предназначение.
Разбира се, всяко присвояване на дрехата на жреца, всяка корона, достатъчно тежка за нашата глава, и всяка съблазън за величие ще трябва да бъдат сложени на кладата на смирението. Там трябва да изгори всичко, за да остане несмутеното величие, да остане безкоронният Цар. Иисус Христос никога не е носил корона. След това Неговото учение когато става религия, започва да отработва оръдия на своята защита. Става приложност, която трябва да се подхранва, поддържа и идват вече елементи, които по-скоро имат характер на внушеност, отколкото на реалност. Но когато се говори, че е Цар на царете, Той не е цар с корона, а с Дух, Истина и Живот. И затова казва: Аз съм Светлината на Пътя и всеки, който има тази Светлина, няма да падне; Аз съм Вечният Живот; Аз съм хлябът на Живота и този, който Ме яде, няма никога да огладнее; Аз съм, Който мога да ви дам живата вода от кладенеца на Вечния Бог. Ето как отговорностите и предаността могат да бъдат съчетани в един Всемирен пастир, а дали ще Му сложат корона…
Потребата от корона е от много по-друг характер и предшества християнската епоха, предшества въобще всички социални общества. От тайнствата на най-древните мистични общества тя е израз на духовно посвещение. Короната е сиянието, което се е явявало (оттам след това идва нимбата, която имат около главите си светците), формирана вече според потребите на символния знак, който съответните общества са имали. Другата цел на такива символи и атрибути е да съхраняват или да получават известна енергия. Ето защо в короните ще намерите специална пластинка, която покрива третото око – шестия център; ето защо в герданните „разокраси“ на жреците има друга пластинка, която покрива гърлото – петия център. Нищо излишно не е имало и не са служили за възхвала или покорност. Просто символите като материални образци съхраняват душевната и духовна тайна и знание. Когато са поставяни тези атрибути, те са имали една вътрешна същност, а не както впоследствие бързат да се вземат – позволено или непозволено, за да служат за украшение и за евтина прослава. Ако човек обаче знае смисъла им, ще трябва него да търси, вместо да се забавлява с безсмислието им или с притежанието им само като богатство.
Някои навремето си позволиха да кажат, че ако източните и западните владици претопят своите корони за благотворителни цели, в света ще има по-малко бедни. Но това е форма на преданост, в която намираме доста йезуитщина. Защо? Христос каза: Бедни винаги ще имате. Тенденцията да се оскърби духовно учение, че не внася социална правда, е доста безстойностна и доста празнословна. Никоя религия не може да проповядва вън от Божието дело неправда. По същина всичко е една правда – както в духовното йерархическо разпределение на достойнствата и даровете, така и в материалната ни база, ако се вземат законите за развитието, прераждането и кармата и ако се вземат законите на приложения труд. В една от притчите на Христос господарят праща един работник на лозето в предпоследния час да работи, а когато се връщат, плаща на всички поравно. Първият се сърди, че е получил толкова, но: Аз съм, който определям, и Аз съм, Който плащам. Каква е тайната? Може мащабът на духовността, може делото на трудолюбието на един да е много по-плодоносно, отколкото на друг, дошъл по-рано. Както и в притчата с двамата синове – кой ще отиде да изкопае нивата? Първият каза „да“ и не отиде, вторият каза „не“, но отиде.
Когато говорим за материални блага, Христос казва още нещо: Вземете от този, който няма, и дайте на онзи, който има. Защо? Много извинително е да се каже „даром взехте, даром давайте“. Да, но дали преди това в йерархията на своето идване сте сложили нещо… Защото не може да се сложи корона на глава, която няма устойчиви рамене и чиста мисъл. Точно затова са се раждали окултните учения – да скрият силата, която може лошо да бъде употребена от глава, която не знае и не може да пази тайни. А този, който не пази окултна тайна, най-тежко се наказва. Ние сме свидетели сега, когато и гражданските закони говорят за тайни, които, щом ги изнесете, сте подсъдни. А представете си тогава знанието и владеенето на сили, които могат да бъдат упражнени в отрицателна насока… Защо беше скрита атомната енергия от човечеството; защо една цяла култура, каквато е древногръцката, излезе с лъжливата си идея за атома, а той е томос? Може ли в духовната йерархия да има безотговорност? Не!
Лошо употребената свобода е по-непотребна от робство.
