Дай ми отговорност за това, което Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява!
Не може този, който е в пътя на теогонията, да не знае какво иска неговото Божество.
Какво иска Бог от нас? Бог иска Неговите синове в бъднината да не бъдат съдени. Не заради това, че те не могат да понесат страданието, не заради това, че нямат мощ да направят Възкресение. А защото великата битка да не бъдат съдени синовете на Бога е не битката за човека, а за свободата на Бог в човека! Не посягайте на своя Бог – това иска Той от нас. Трябва да освободим просторност за прощение, но не защото няма какво да бъде съдено, а защото прозираме, че този, когото съдим, е бъдещ Бог!
Какво чака Човечеството? Осъзнало еволюцията си, то чака да бъде научено да възкръсва! В своя първи усет за себезащита, в своите правила за взаимност, в своите храмове, които руши без жалост и изгражда нови, то се учи на възкресение. Отделни негови божества са възкръсвали, но доктрината на Възкресението само Христос дава. Той дава идея за прощение и блян на бъдещето. Този блян – Възкресението, Духовната вълна на Мъдростта трябва да направи реалност!
Какво позволява Съдбата? Позволява от стадното мислене да се прерасне в лична отговорност – позволява да се види човекът велик. Съдбата ни позволява най-същественото – да имаме минало. Но в това минало и в пътеките на бъдещето тя оставя един закон – закона на развитието. Тогава необходимо е да осмислим и да ползваме това, което Съдбата ни е позволила – битка за одухотворяване на материята, за надкрачване на миналото. Съдбата позволява йерархия на знанията, йерархия на посвещенията, йерархия на Духовните вълни!
Из списание „Нур“, бр. 1/2011, „Върху Посланията на Планетния Логос, шести период“
