Когато характеризирам нашата азбука и признанието ни към светите братя Кирил и Методий, казвам: Азбуката бе предопределена за Великоморавия, но предназначена за България!
И затова не остана нищо от нея там. Ние трябваше да я преобразим и да я оставим като битие на хилядолетията сега. Ние, защото братята по чуждо искане я създадоха – нищо общо нямат с България. Азбуката за нас я направи Климент Охридски. Светите братя създадоха азбука за великоморавците, и то в графики, а свети Климент я направи в звук. И онази азбука – глаголицата, както виждате, си отиде.
Сега някои се мъчат да я направят свещена. Това са на малките неща малки мислители. Защото тези алефи и другите букви, които чертаят, еврейската азбука ги има, а те са взети от финикийците. Вижте, това може да мине за оригинално пред посредствеността, не и за прозрението. Прозрението тук го проявява княз Борис Покръстителя. Той е имал прозрение да съхрани „децата“ на братята Кирил и Методий и да им даде право да създадат школска грамотност. Това е най-същественото –
Прозрението на княз Борис създаде стратегия за култура!
Стратегия за култура, т.е. да приюти прокудените чеда на братята Кирил и Методий, да ги подслони и да им даде правото на творци. И те да напишат азбука – не графичната – нашата, българската азбука.
Из „ИНТЕРВЮ ОТ ЗЛАТНИЯ ФОНД НА БНР“, Втора част, публикувано в списание „Нур“, бр. 3 от 2016 г.
Кирил и Методий, паметник НДК
