„Конфликти в еволюцията“ e един проблем, който изразява по-скоро вътрешната вибрация както на отделната личност, така и на социалната общност. Този голям проблем е вътре у нас и вън от нас. Той има своето предназначение, за да видим онова, което в личната ни битиейност, в социалната общност, в човешката животворност и в природната даденост като цяло прави своите спазми в идеята за съвършенство. Затова казвам, че
еволюцията няма за задача да създава благоденствия, а да създава Богове!
Волно или неволно, като част от общия Космос (а човекът е наречен микрокосмос), ние вибрираме със спазмите, които цялата природа изживява, защото сме нейна плът. И ние безспорно растем с нея. Всеки един от конфликтите, които изживява Космосът като цялост, или човешката общност, а след това и отделната личност, физиономират нашето пътуване към Богове.
Но тайната, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове, не се състои в това, че трябва да станете паупери, т.е. бедняци, а просто да станете Богове, чието богатство имате, когато поискате. Защото няма по-голямо и неизменно богатство от това, а не тъжната участ на променливостта, която всеки човек жъне и след това вършее и когато отсее, казва, че зърното му е малко, защото е преходно. Самата същност на фразата Богове, а не благоденствие е възможността винаги да бъдете богати. Този, който като Бог е богат, не може да изживява кризата на недоимъка. Но който е богат в желанията си, още не значи, че е богат в мисълта си, а който е богат в мисълта си, още не знае всичко и няма основание да е богат в причинността си. Еволюцията точно това прави в човека – дългото пътуване, което от бедност ви води към богатство на знанията; обожествяването, което безспорно е съпридружено с идеята за развитието!
Първият конфликт в човека е да краде безсмъртието, като минава през смъртта!
И тогава излиза онова вложено у нас – Онзи борещ се за себе си като светлина, като прозрение, като път да излезе от материята – Кундалини, Бог у нас законспириран. Бог ни твори, а дълбоко в нас е законспириран. Но Той започва да излиза напред в идеята на мъдростта – на знанието, наречено змия. И змията какво ще каже: Не, няма да умрете, а ще бъдете като богове.
Вложена е в човека тенденция да бъде Бог – енергията на Боговложението у нас е тази единствена ос, около която се въртят седем кълба, каквито са нашите тела. Дали тази Мирова енергия влиза във всяко едно от тези кълба, от тези наши тела и как ги осветява? Има ли конфликт? Безспорно. Вътрешен конфликт има между желание и мисъл, между мисъл и откровение, защото те са различни кълба в Божествената ос на човешката еволюция!
Колко много тревожност и колко много конфликтност има в самата еволюция! Конфликт след конфликт, но какъв – градивен! В еволюцията без гърч не може. Колко много трябва да се работи, за да може да прерасне едно усвояване на света!
Знанието се ражда с конфликти!
