Проблемът за културата е един от най-дискутираните, защото много трудно е да се направи генералната разлика между цивилизация и култура, макар че тя и по същина е зрима и по усещане твърде констативна. Много голяма е разликата, въпреки че, когато ни поднасят знаците на културата, често говорят за достиженията на цивилизацията. Цивилизацията има своето достойно място в културата и историята, но тя лиши човека от знания, предоставяйки му предимно информация! Хората наричат култура онова, което цивилизацията открива като възможности – да усвояваме с ума си хоризонти. Достиженията на събудената приложна воля и ум е цивилизация и безспорно от нея имаме нужда. Но цивилизацията, когато не е хранена с Дух, прави консерватизъм!
Културата е повече от достиженията на науката и изкуството. Тя е и това, което олтарът изисква от мирянина, свел колене, и той, като прави дори много обикновена молитва, изгражда не само съзнанието си – изгражда процеса на усвояване на онова, което е повече от всекидневие. Култура освен олтарността на жреца е и канцеларията на държавника, и написаната книга, и онова дете, което ще влезе в началното училище, за да научи нещо, което предшествениците са оставили. Култура е и гълчавата, с която хората си разменят любезности или си шепнат интимности, спомняйки радости и тревоги. Гълчавата дава възможност на духа да я направи песен, ритъм, да изгради образа на едно произведение – да направи храм на едно поетично зрение и една музика вътре у нас.
Така културата е съвкупност от духовни и от материални ценности – тя е обществена молитва! А молитвата е изповядан дух пред личен и Миров олтар. Духът като национален израз е характеристика на Божията щедрост, но винаги е придружен с волята на народа и на държавата като институция. И националният ни дух дава на нашата история дължимата далновидност на вековно присъствие тук и на една непреклонна воля за себесъздаване и себеутвърждаване чрез мощна държава и чрез богата културна трапеза. Както в човека Бог е вложил Своите образ и подобие, така в историята и културата човек влага своя биографичен образ и своята духовна сила!
Из „Духовните дарове на България“, том II
