„Страдащият от империл трябва да си повтаря: всичко е прекрасно!“
(Агни Йога, 15)
Тези формули са ги давали във всички векове. Това са воденичките на Бодисатвите – въртите си ги и си пеете молитвичките; това е онази вързеница „Господи, прости; Господи, прости…“ – и става баналност. Вижте, да се повтаря, има една опасност, автогенното внушение трябва много размерно да се прави. Да не стане така, че вашата външна мисъл, която повтаря една формула, да затъпи пробудността на Духа, да си остане човек цял живот само с фразата „всичко е прекрасно“ и да се лиши от зрението за непрекрасното. Това е ужасът – определената фраза да не стане по-силна от вътрешната мотивировка за промяна и да чакате с една автогенна формула да си направите света прекрасен…
Светът не може да стане прекрасен, като му казваме, че е такъв, а трябва да го направим прекрасен
Затова е Еволюцията, затова е Карма Йога – деятелността. Затова на едно място в Агни йога пък друго е казано: Не отивайте в монашество, където не правите деятелност и броите само мънистата.
Когато се говори върху тези неща, трябва да се прави пълната преценка. Много от йогическите школи упражняват повторението, но само с повтарянето, че светът е прекрасен… Българската поговорка казва много просто (без да отрича църквата): „Лозето иска мотика, а не само молитва.“ Този, който отива да си копае лозето, ще си направи молитвата, но молитвата няма да му задвижи мотиката! Ще я хване с двете си ръце и ще изкопае лозето, ако иска да бере грозде.
Из тълкувания на Агни Йога, списание „Нур“, брой 6 от 1993 г.
