За обикновеното се работи;
за достойното се страда;
за великото се жертва;
за божественото се възкръсва!
Седмият Лъч е наречен Лъч на Дейността – на приложната воля (не на висшата творческа Воля). Но Дейността е свързана с предметното съвършенство, към което има отношение повече цивилизацията, докато културата е духовност. И модерните социолози говорят за две крила на социалната еволюция – цивилизация и култура, като ги разграничават. Затова по-точно би било Лъчът на Дейността да се нарича Лъч на Делотворството.
Лъчът на Делотворството няма специфичен, личностен образец – не може да се каже, че отделни личности го характеризират. Той е във всекиго – белязан или не, поет или религиозен молител, обикновен или гениален – всеки го носи!
„Оra et labora!“ – „Моли се и работи!“ – тази стара римска поговорка най-добре изразява същината на духовното и приложното, но и събира всичко, каквото този Лъч е дал на света, в едно велико съчетание. Защото нищо не може да се започне без молитва – без вътрешната потреба на смирение и чувство на благодарност.
Кога и как започва Делотворството? В Свещената книга идеята за Сътворението на света започва с Fiat lux! – Да бъде светлина! Ето първият импулс, който слага началото на Лъча на Делотворството. С Делотворството започва светът и с него човек се осъществява. Защото работата не е само на ръцете – човек, преди да направи нещо, ражда го с ум, твори го с идея.
Двубоят между Дух и материя е пулсация на Лъча на Делотворството – не да се отрича материята, а да бъде одухотворявана!
След като в хилядилетията се освобождаваме чрез Аза от човека-животно, идва Голготският път, за да се пролее кръвта и да се роди друго съзнание. Христос внася най-големия взрив на планетната еволюция – Духът, не кръвта, става огърлието в човешкото битие! Така Той основава и Църквата, но като вътрешно битие – като съзнание за Дух и борба с материята. Това не може друг Лъч да го прави, освен този на делотвореца. Говорим не за църквата Христова или за пагодата на Буда, говорим не за институцията като реална дан на една воля, която дава живот на Божественото слово – църква е нашето тяло, църква е нашето битие! Това битие не може без величавостта, която всички Лъчи са сложили там.
Самоспасението може да бъде дело на собствените усилия на човека – на усвоеното и вложеното. Може да има дело и на връхземни сили, които в зависимост от неговата йерархическа стълба могат да му дадат будност, увереност и както е казано, осенение. Но това никак не значи още, че той е спасен. Безспорно има взаимодействие в идеята за спасение – когато личното дело е осенено. Това добре е изработено във вековете чрез ритуала и чрез тайнството. Ритуалът, който вие отивате да извършите, и тайнството, което е благодат на свръхестественото, се приемат в едно съчетание. Ето взаимодействието на личната ви пътека за спасение и свръхземната сила, която е ваш пазител. Най-добре това е изразено в евхаристията – светото Причастие, където имате едно велико тайнство на преобратение на земните дарове: хляб и вино в тяло и кръв Господни. Вижте колко неща се съчетават в една само фраза – ритуал и тайнство!
Ритуалът е една приложна мисъл, а тайнството, което го освещава, е духовна причастност, която работи и променя нашия астрален, мисловен и духовен свят. Човек винаги е цялостен, а йерархически се различава, защото чрез духовно развитие осъществява Божествената си цялост. Ето защо започваме да усвояваме материалния свят и чрез него да се обслужваме – за да разработим органи, които могат да възприемат менталните идеи и духовните лъчения. Развитието ни става чрез материална субстанция, чрез събуждането на възприемащите у нас органи-антени на духовните пулсации – защото и мозъкът приема, той не ражда! Когато върху него се изливат известни духовни сили, те го мотивират в развитието му.
Чрез Лъча на Делотворството човечеството постепенно ще стигне до двигателната сила на мисълта! Мисълта е ръката на Вселената – тя е ръката на Космичния човек!
Идеята да се твори – това е великото в Лъча на Делотворството!
