Първият лъч – Административният лъч, или Лъчът на творческата воля изгражда целия ни живот и затова го наричам Лъч на жизнелюбието. Той съхранява живота. Ние не бихме имали проява на религиозно поведение, не бихме имали отвореното ковчеже на философския ум, нито на изкуството, на предаността, на делотворството, които са лъчи от общата гама, без Лъча на жизнелюбието, защото само Животът е непобедим, другото е сенки на отживени актуалности.

Световната история като една социална демонстрация на човека постепенно градира личности, които трябва да поддадат своята цялост, за да се позволи изворите на религията, на предаността, на науката и пр. да се осъществяват. Значи човек е трябвало да се отдели от колективността и тук е ролята на законодателя – от най-висшите сфери до най-обикновения повелител – да характеризира съществото като субект и да го изведе като енергия, приложена в защита на битието. Иначе човешкото същество би останало в едно стадо, в една колективна общност, а след като не е личност, повелята на висшата воля в него не би го подвела в подчинение, което го прави отговорен и в същото време правоимащ. (Виждаме, че чак след хилядолетия дойде „Хартата на правата на човека“ като рожба на този лъч.) Ето колко далновидност носи творческата воля – да избави индивидуалната потреба от колективната съзнателност, за да направи човека субект на отговорност и правомощия.
Само Животът е непобедим, другото е сенки на отживени актуалности!
Трябва да бъде изграден човекът още от онзи стадий, когато няма олтар на религиозно изповедание. Преди да го събудят със закон: Не късай плода на знанието, той няма олтар и затова можем да се попитаме – ако не е ял ябълката, какво е щял да прави? В християнската теология отговор няма на този въпрос.

Повелята: Няма да ядеш от дървото на знанието, защото ще умреш, упражнява воля за възпитание и воля за поведение. Адам още няма жертвоприноси, нито събуден ум, но има подсказана една тайна – Дървото на познанието, което служи като велика съблазън – идеята за знание. Дървото на живота е друга съблазън – безсмъртието, което е идеята за религия. И така, преди да яде плода на знанието, Адам получава заповед. Оттук можем да започнем извеждането на лъча, чрез който се възпитаваме – Лъча на жизнелюбието, за който се приема, че сега е ръководен от Учителя Мория.

Ето защо Лъчът на жизнелюбието предшества останалите, разглежда се като първи – той присъства като воля за битие, преди още да сме събудили други качества и действия. Когато Адам и Ева имат будността и непрекъсната връзка с Бога, религията е естественият им живот – те имат в себе си олтар. Но с прекъсването на тази будност, връзката им с Бога започва да се опосредства и социалността става определяща за битието им. Затова не те, а синовете им Каин и Авел вдигат олтар, синовете им получават познание за жертви, които се приемат и които не се приемат – поведение на грешни или не. Така човек първо получава административната заповед, за да организира своето поведение, знаейки що е добро и лошо, а след това и повеля за олтар, на който ще прави свое верско изповедание. А безспорно ще трябва да се учи и на търпимост, и да проявява ум; чрез всичките седем лъча трябва да върви към съвършенство.

Лъчът на жизнелюбието формира социалната личност и организация, а нейната цялост храни потребите в другите лъчи.

Из “Седемте Лъча на еволюцията”