Мисълта е ръката на Вселената – тя е ръката на Космичния човек! Но мисълта не е всичко. Тя е в символа, който е част от еволюцията. Защото все пак едно число е символ на Вселената, но не е Единството. Единството е само при откровението, когато може да бъде понесено, когато може да бъде дадено. Затова повтарям много често фразата за двадесет и четирите старци. Представете си колко са били посветени – пеят около трона на Бога, а не могат да счупят печатите!? Каква цялост, какво единство!?

В този смисъл ние трябва да приемем, че знанието, което може да ни даде умът, ни дава формули да съществуваме. Така ли е обаче, когато се докоснем до висшия духовен свят – до това, което като преходност можем да кажем, че се намира в пряко роднинство с причинния свят? Тогава ние имаме интуицията. Тя не ни дава формули, а виждания, които можем да употребим, за да сменим формулата; виждания, от които можем да направим идеи. Защото щом ни храни интуицията, ние можем да градираме мисълта от формула в идея. А щом изградите идея, цялостно подпомагате развитието. И тя може да премине в това, което ние наричаме вече доктрина. Трагичното е, че човечеството още живее с формули. И когато една идея идва, каквито са градивните Духовни доктрини, тя с хилядилетия стои и тогава разбираме, че вместо еволюцията да ни е тикнала мъничко напред, ние се обвързваме във формули, тайнства, обреди и пр. Когато Христос създаде Учение, даде и Откровение, с което разруши всичко, но трагедията на човечеството, което улови Откровението, е, че си направи формулата, че ще загине. Няма по-голямо недомислие! Голямата тайна на Откровението на Христос е да даде пътища и единство с Бога, а не да си създадеш формулата на погибелта и по този начин да се самопогребеш или да си измислиш най-различните чаши на казън, вместо да създадеш преломността „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.

Из „Битката между мисъл и откровение“, списание „Нур“, бр. 3/2000