Сами сме свидетели колко много е разработена идеята за енергиите. В края на XIX и началото на XX век се създаде едно учение на енергетистите – философска концепция, нареченa „енергетизъм“, в която се говори, че всяко битие и събитие е енергия и че материята и Духът са нейни прояви.
След това материалната физика ще раздели енергията на кинетична и потенциална; ще изведе великата формула, че енергията е равна на масата по квадрата на скоростта на светлината – формулата Е = mc2 на големия Алберт Айнщайн; ще се роди идеята за едно четвърто измерение. Наруши се представата за измерността на света – енергията дава възможност да се „наруши“ триизмерността! А с откриването на четвъртото измерение могат да се решават вече задачи, които са в свръхмисловното знание на човека и които могат да дадат друга характеристика на сътворения човек. Тяло, мозък – има ги, но има и психе, душа. Нямаме само видим, имаме и невидим свят. Имаме присъствие в нещо, за което не сме знаели, а всъщност сме в него. Не само четвърто, а и пето измерение ще открием… Така ще се свали една голяма дреха – тежката дреха на човечеството от триизмерния свят. Човекът, като най-съвършено домостроителство на Отца, ще намери в себе си и другите измерения! Енергията ще му даде знание за неща, за които само велики спекулативни умове могат да решават (спекулативни в добрия смисъл на думата, т. нар. от философията интелигибелни умове).
Айнщайн е блестящ, когато открива тайната, че няма абсолютност на времето, а има време-пространство, което дава четвърто измерение. Често съм казвал:
Пестете не времето, а енергията!
Енергията търсете – тя трябва да ви избави, защото тя лежи в Същината. Най-ценното в Сътворението на света и най-ценното в пътя на човека е не времето, а енергията.
Всяка енергия получава своята изворна храна от най-висшето.
Из „Материя, енергия, мироздание“ списание „Нур“, бр. 1/2014
