Колко хилядилетия са били необходими да се роди идеята за вътрешния олтар, за тази смела мисъл на Христос, когато казва: Не се показвай, че постиш, а влез – влез навътре, още по-навътре в малката стаичка и там се помоли.

Колективното съзнание безспорно е раждало и поведение към колективна молитва. Социалните строеве са раждали социална политика на колективността. Аристократ, роб, феодал, буржоа, пролетарий и т. н. са социални формули на съзнание в поведение (и на най-святото), а не вгръщането навътре. И наистина, колко е трудно да си насаме!

Човек не може да се освободи от поселниците, за които винаги съм говорил – милионите богове вътре в него. Пъплят, говорят, правят свои неща… Можете ли да си представите! Спрете се някой път и ги чуйте у вас как шумолят. Затова казах, че излязоха книжници и фарисеи в Иисуса. Тези на улицата Той нарече „варосани гробници“, но вътре у нас книжниците, синедрионните старци са култури на миналото – именно тези богчета. И виждате как си пъплят. Ако някой е наблюдавал копринената буба, когато яде камото си (тя тогава не спи), чул ли е как шуми? Някаква симфония в продължение на цяла една седмица. Ето това се опитайте да чуете вътре във вас! Тези поселници, които са изграждали нашата динамика, те са наша енергия, защото са стихии: вода, огън, кръв – какво ли не щете. Те създават мисълта. И какво е казано? „Наистина, мисълта разрушава и най-здравите стени.“

Действително няма по-мощно оръжие засега – дори и от атомната енергия е по-мощна мисълта! Защото атомната енергия погреба стотици хиляди хора, но мисъл-формите са погребали милиарди в увлечение, че се правят добродетели. Затова мисъл-формите на отрицанието са най-голямата беда на човека. Тук е необходимостта от хигиена. Насаме! Не в колективното моление, не в церемониите, в елевзийските тържества, влачили милиони, не! Милиони и сега се къпят в Ганг… Как искате тези хора – шудри и брамани, да пораснат? Къде отиват? В астрала. Как да ги осени гълъбът на просвещението тогава, как искате да кажат „Аз и Отец сме едно“?! Те нямат смелост да бъдат насаме. И тогава се явява формулата на обществената молитва – от убийствена по-убийствена, внушаваща, че си от грешен по-грешен… Липсата на дързост е убийство на доблестта!

Из списание “Нур”, бр. 4/2002, Послание на Приложната Молитвеност – Агни Йога

Pin It on Pinterest

Share This