Науката работи с миналото – за да изведе бъдеще;
Мъдростта работи за бъдещето – за да остави минало!
Колко сложни са проблемите в науката, колко разнородна е, колко богата е тя, колко много наименования има… А и колко, разбира се, богатство носи умът, който в градацията на своята изява е имал прояви и който в окултното знание е наречен „нисш ментал“ и „висш ментал“. И не зная дали има по-труден проблем от този да се направи съпоставка между Наука и Мъдрост. Това е една много особена идея, която световната култура ни е оставила, но не е намерила решение на тази голяма задача.
Богатството на двете тенденции – Мъдрост и Наука, е знанието като интуиция и знанието като последица на отражението на очите, което светът е налагал, за да може то да ви даде сигурност. А двете очи създават съображение – идея за ориентиране и самосъхранение. Човекът, първом, изпитва волята на запретата. Казва му се: Ако ядеш от Дървото на познанието, ще умреш! Тогава Адам като ум започва да работи за самосъхранението си, започва да води битка за свобода от умиране. Той е трябвало да сложи своя приложен ум в пътя на самосъхранението и сигурността.
Науката е един приложен ум!
Наука, която не разкрива вътрешните закони, е без Мъдрост. Тя още живее само с мисловните формули. Това, което е определила, трябва да си отива. Ако сега отидете в Египет да се посвещавате, няма да намерите нищо. Да отидете и в пещерите на Индия, да стоите по хиляда години кръстом (и да станете мумия…), също не е!
Науката е една добра услуга, но в никакъв случай не е вечната потреба на човека.
Големият лабиринт на Дедал не е ли също наука? Дедал е, който измисли и направи дворец-лабиринт. Нещо повече даже – там се крие и една първична мисъл – от него никой да не може да излезе. Ето този лабиринт на ума е страшният – защото Дедал направи чрез науката лабиринт. Но какво е откровението на Дедал? След като не можеше да излезе от собствения си дворец, той роди идея за крила! Това беше проблясъкът, както казвам – падналата звезда от Мъдростта в мисълта: крила! Разбира се, пришити крила. После синът му, когато не искаше да се подчини, летя срещу Слънцето, падна и умря. А бащата летеше, така ако мога да кажа – по сенките. Тогава?
Умът има съображение, Духът – прозрение!
И битката между Наука и Мъдрост ще бъде до момента, когато Мъдростта ще изгради от човека бог в развитие. Следователно каква е голямата идея на бъдещето? Да си махнем пришитите крила и да родим свои!
