Целта на нравствената градация не е човекът да бъде
добър в отношенията си, а да бъде божествен!
…
Третата Духовна вълна – на Правдата, дава законите. Умът трябва да направи разлика между добро и зло. Разумът се разделя, за да преценява, а душата се просветлява, за да се развива!
В Десетте Божи заповеди, в Корана и пр. ще намерим, обаче, предимно социални тежнения за социална сигурност, а не Божествена потреба и йерархия на нравственост. Целта е по-скоро да се запази една историческа общност, отколкото да се събуди трайност за морални оценки. „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя…“ Вижте какво задължение се дава на евреина, понеже Бог го бил извел от Египет – да бъде послушен… „да нямаш други богове освен Мене; Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята…“. (А още навремето го е казал един Хермес: Каквото е горе, това е и долу. Разбира се, Моисей много по-късно е възпитаван в същата школа.) Защо евреите да не си правят други божества? Защото те са имали други божества и Моисей им дава запрета – да ги освободи от онова, от което го е страх да не си го върнат… (Апостол Павел обаче не отрича другите богове, но каза на атиняните в Ареопага, че те имат един жертвеник, на който са писали: „На непознатия бог“ – ние Него почитаме!)
Когато пък се цитира четвъртата заповед на юдейската религия: „Помни съботния ден, за да го светиш“, има един катехизис на Малин от 1882 г. (нещо, на което не могат да се опрат съботяните), че в третата Божия заповед стои: Неделята ще посветиш на Господ, служейки Му вярно. Ето преходността – и то с твърде убедителни факти.
В Корана дванайсет заповеди на Аллах си имат. (Покритие с юдаизма – това е мохамеданската религия.) Там пък ще намерите още по-снижени стойности: И не взимай друг бог заедно с Аллах! Проявявай милосърдие към родителите си; отдавай дължимото на роднините си, на нуждаещия се и на пътника в неволя… Това са морални постулати и никой никога няма да отрече социалната реалност, наречена семейство и родители. Но стоят в кръвната област, а Христос, Който също подкрепя идеята за признание на родителите (защото не можете да ги избегнете), казва: Тези, които слушат словото Божие, те са Мои майка, братя и сестри.
За първи път в световната история влиза нов измерител, нов измерител в идеята за свобода на човека! Защото юдаизмът и мохамеданството дават на хората една мъчителност чрез идеите за добро и зло и грехопадението. Грехопадението върза на човека възел и го закачи като тежка верига на цялото му потекло. (Добре, че Буда дава друга религия на Правдата, която не носи тази верига.) Ето ви една градация ужасяваща. В защита на събудения човек и на семейната устойчивост – заради социалната общност, зад която е скрита и чака идеята за монотеизма. Какво се смени? Смени се колът на грубата материя с психическия и малко по-финия натиск – с финия меч. (Но Моисей пък заповяда тези, които са играели около Златния телец, да бъдат посечени…)
Йерархията в Правдата е двубоят между добро и зло – да се разграничат хората не на смъртни и безсмъртни, а на добри и на лоши. В Митологиите не е казано, че човеците са зли или добри – казано е, че не са безсмъртни, а смъртни. А Христос трябваше да ги освободи и от смърт, и от грях и рече: „В дома на Отца Ми има много жилища“ – даде им Небеса, не Адес. Така се изгражда единството, така се ражда отворената врата да обичаш враговете си. А какво значи да обичаш враговете си – да дадеш на душата си живот!
В Четвъртата Духовна вълна – на Любовта, идеята на Христос е, че всички са простими, защото са синове на Отца Му! Така влезе една нова йерархия. И тя остави един очертан, ясен ход: Аз съм Пътят, Истината и Животът!
След това идва опростителството в съответните доктрини. Християнството даде трите „най-велики добродетели“: вяра, надежда и любов. Но не можем да кажем, че вярата е добродетел – тя не е толкова поведение, колкото усетност. А надеждата – тя единствена останала в кутията на Пандора, в която били затворени всички злини, които са излетели и са се пръснали. Надеждата единствена останала в кутията на Пандора, защото другото като приложност се изчерпва, а надеждата като път е неизходима. Изчерпи се и Митологията, родиха се идеи на двубожие, на единобожие…; изчерпи се и Правдата, роди се Учението на Христос за Любовта.
Любовта е и творчески акт, и добродетел! Казва се, че светът е създаден от Любов. Щом е създаден от Любов, защо тогава се създава добродетел „любов“? Христос наистина я упражнява като добродетел в една нова Духовна вълна, но повече като потреба от идеи и по-малко като нравствено измерение. Той я прилага като нравствено измерение, когато прощава на грешницата, но идеята е много по-голяма – не е само да простите, а и да обичате врага си: „Слушали сте, че бе казано: „око за око, зъб за зъб“… Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат…“ Виждате йерархии!
Из „Нравствената градация в Духовните вълни“, сп. „Нур“, бр. 2/2018
