Висшата обич е без желания, висшата любов – без обсебване
Обичта има социален характер, но не и духовен. Тя не е духовна вълна, Любовта – да! Любовта променя същината на отношенията не във взаимността на социалните единици, а в идейността – във всеки трябва да видим себе си. Обичта има порива на желанието и затова може да се каже – „обич без желание“, което вече е по-възвишена степен; а любовта има характер на обсебване във висшите светове и затова има надслов „любов без обсебване“ – в отсрещния да видим себе си като Божие сътворение и божество.
Още по-голяма е разликата между обич и мъдрост, защото мъдростта не е добродетел, а прозрение. Обичта не може да носи в утробата си друго, освен добро, но мъдростта носи и просветление. Затова тя по същина идва не както обичта от полето на желанието, а от полето на причинността, което дава като усет само интуицията. Обичта като добродетел може да роди известни пробуди, но не прозрение или вътрешно откровение. И затова Христос казва: Обичайте врага си – а това е поведение!
Из „Седемте Лъча на еволюцията“ – Увод, пубикуван в сп. „Нур“, бр. 5/95
Фотография: Борислав Златков
