Гласът първо се е учил на напевност. Когато викнете отсрещния, не трябва да го уплашите. А начинът, по който го викате, определя поведение. Другият трябва да ви приеме като близък, за да не живее с чувството на страх и несигурност. Следователно изкуството в цялост е било и идея за сигурност. Така се е идвало до разговорката, до песента. Значи преди да е имало друго изкуство, е била песента. Тя е кореспонденцията, от която се извежда контактът.
Второто е ритмиката, защото без преповтаряне на фразата музиката няма сила. Повикът като вътрешна музика, за да не плаши отсрещния, е трябвало да бъде хармоничен, а докато другият усвои това, се ражда идеята за повтарянето. Затова в песента фразата се повтаря.
В музиката пространството е по-малко материално. Жан-Филип Рамо (френски композитор, 1683–1764 – б.ред.) казва, че „не музиката е част от математиката, а обратно, науките са част от нея, защото те се основават на пропорциите, а резонансът на звучащото тяло поражда всички пропорции“. Има някаква логика и някакво предсещане в това – нали човек преди да почне да смята, е пеел. Слухът е предшествал и зрението, за да се събуди реалност в материята. А когато се победим като материя, т.е. когато я одухотворим, ще можем да слушаме и музика, която няма звуци. Тогава няма да имаме нужда от материалния звук, от ноти, но дотогава ще я схващаме с определени вибрации.
Когато Бетховен загубва слуха си, написва най-великата симфония – Девета (на съдбата), защото е имал вътрешно откровение. Той, който няма ухо да улавя външни вибрации, написва съвършената Девета симфония, защото тя е вътре в него.
А при Бетховен изкуството не е само музициране, не е само композиране, а и достойнство. (Затова когато го поканват да дели държавни трапези, той отказва.) Когато някой е казал: „Е, това е Бах!“, Бетховен извиква: „Не, това не е Бах (поток, преведено от немски), това е океан!“ Виждаме как изведнъж реагира душата му – можеш ли да събереш Бах в един поток! Бах е океан, в същото време и проповед, а Бетховен е една цяла Вселена!
Изкуство, което променя света, е творческо вдъхновение, а изкуство, което служи за живот, е вътрешно откровение!
Из „Лъчът на Предсказанието”, сп. „Нур“, бр. 3/1996
ОЩЕ: